точно така, почакай
Облякох банския, напълних торбичката от Метрополитън с всичко необходимо и се запътих към басейна.
Небето беше толкова синьо! Сърцето ми се усмихна, толкова бях щастлива. :-)
"Аха, значи е вярно", написах малко по-късно, излежавайки се на един шезлонг, "щастието е, когато не мислиш и не чакаш нещо, а просто отвориш сърцето си и оставиш нещата да се случат както и когато те решат."
Няколко часа по-късно пуерториканецът се обади.
Преживях един от най-хубавите разговори през живота си.
много добре казано... възхищавам ти се колко хубаво успяваш да създадеш една спокойна душевна атмосфера и да преодоляваш мрачните чувства. Споделяйки с нас всичко това, ни помагаш много, наистина. Лично аз се чувствам по-лека, с крилца, ей сега ще литна, след като прочетох днешните ти мисли.
Posted by
Анонимен |
август 16, 2007 10:08 сл.об.
ау, мария! боже, колко ме зарадва :-)
Posted by
Бистра |
август 17, 2007 2:47 пр.об.
колко е синичко и как следобедно е напекло слънцето земята под шезлонга .. предразполагащо за отваряне към щастието ;)
доволна съм, че потвърди моето подозрение за щастието - то е намиране без търсене; попадане ;) като листенце на вятъра ;)
Posted by
dro |
август 18, 2007 8:03 сл.об.