« Home | совите са това, което са » | на косъм » | feed animals in the zoo » | празни приказки за Маями » | in the city of blinding lights » | набързо » | off to new york » | цветен пазар » | боса във Флорида » | "you missed it, russ" » 

четвъртък, август 09, 2007 

момичешко



Хихихи, толкова хубав дееен! :-)

Всъщност всичко започна още от снощи. Милена беше на карате и се обади по телефона, развълнувана, че Айлийн се е върнала, и вика бързо да са обличам, защото ще излизаме.

Айлийн е приятелката на Милена, били са заедно в гимназията (в най-добрите 5% от випуска :-)) и оттогава са заедно.
Лятото Айлийн работи на север, за да събере пари за колежа.
И така, вчера най-после се върна.

Четиримата с Ръсел отидохме в Hard Rock, огромен комплекс хотел, казино, ресторанти, барове, магазини, etc.
За първи път видях Милена толкова радостна, толкова хубава и сияеща. :-) Всъщност и тримата бяха толкова хубави.
Трима приятели. :-)

Ядохме пица в едно огроомно казино, помотахме се малко и после отидохме до плажа. И четиримата оставихме обувките си в колата.
Има един кей много, много навътре. Стигнахме до края и известно време просто стояхме мълчаливо и слушахме. Когато направих дланите си във формата на пламък на свещ, имах чувството, че хващам вятъра. :-)
Беше толкова магическо. :-)
После с Милена и Айлийн отидохме на пясъка и правихме цигански колела. :-)

Осъзнах нещо - да ходиш с обувки през цялото време, е все едно да носиш ръкавици. Как можеш да усетиш света, ако не се докосваш до него?

~~~~~~~~~~

Днес денят започна с прекрасен неочакван имейл от Асен! :-)
Толкова ми стана хубаво да разбера, че при него се случват хубави неща. :-)
Не можех да спра да се смея от щастие. :-)

Спомняте ли си пича от passport control-а на летището, с когото се запознах?
Е, писахме си имейли, после аз заминах за Ню Йорк, върнах се, писахме си пак и той остави номер да му се обадя.
Ами минаха няколко дни в "уф, трябва да се обадя, ама... о, не мога, срам ме е" (заради лошия ми английски, много съм зле по телефона, дори Андрес не ме разбираше :-)), докато днес най-после му се обадих.

Когато свърших, камък ми падна от сърцето! Защо трябваше да се страхувам?!
Той беше толкова сладък и добър! :-)
Както и да е, уговорихме се утре да ме вземе и да обядваме някъде.
Хихи, толкова забавно, среща с американец, когото не познавам нито през Милена, нито през интернет. :-)

Тук вече много сияех.
И така си остана цял ден. :-)

Взехме Айлийн от тях и отидохме да гледаме Hairspray. Най-добрият ми пример за забавен американски филм, сниман наскоро. Весел, шарен и неангажиращ. С толкова добри актьори, че няма как да им се разсърдиш, просто се облягаш назад и се забавляваш.

После отидохме до плажа.
Ах, толкова е хубав! Никакви хора, абсолютно спокойствие, прекраасно! :-)
Поплувахме малко, подхвърляхме си топката, но аз не издържах дълго, твърде солено беше за моя вкус.
Полегнах, пописах и когато те излязоха, направихме един скрабъл.

Беше толкова прекрасен момичешки ден. С кино, море, пясък, игри и смях.
Айлийн е толкова хубава, много се радвам, че се върна.

А, сега, ако ме извините, отивам да поплувам.
Разгледайте снимките, ако ви е скучно.

Магията отново е тук. Не че беше изчезнала, но е хубаво, когато човек я преоткрива и всеки път му се струва по-хубаво.

не знам дали ще ми повярваш, но това сравнение на обувките с ръкавици си го бях мислил, наистина го намирам за много удачно :)))

налиии? :-)

Знаеш ли, никъде в София не успях да открия да продават Скрабъл, просто са го спряли от производство. Откровено, това си е тъжно!

рози, последния път, когато купувах скрабъл, беше от ориндж
провери там, ако не в бонжур има от луксозния, към 50 кинта е, но е чудесен :-)
или в някои бензиностанции... omv?
в моя квартал - надежда - има една книжаница, където съм почти сигурна, че още има

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.