сигурно очите ми светят

"Бисе", каза Васока усмихнат, "мисля, че отдавна не си получавала пухоподарък!"
(Толкова, толкова се зарадвах! :-) И днес хапнах със страхотен кеф :-))

Докато вчера отивах към срещата с Кристин, отново си писах в тефтерчето.
Толкова ми е щастливо! Отвътре се смея от радост и благодарност! Сигурно очите ми светят.

Адски дълга вечер с него, каза, че ще се радва да излизаме по-често.
(Защото си беше забравил парите и се натъжи, на което аз казах: "Споко, аз имам 20-и-няколко левчета и те са общи!")

Водих го на вегетариански, обаче нищо не беше вкусно, само бирата.
После среща с Васока на кафето на Яв на НДК, седим си двамата с Кристин на пластмасова масичка със свещ (Яв ни я сложи :-)), пием бири и пак много се смеем.

Странно, обаче в София очевидно няма барове, които да работят след 2am през седмицата, щото четиримата обикаляме и няма къде една бира да изпием. Накрая се излягаме на гадните кожени дивани в Ялта и гледаме Копа Америка.

После от Ялта до НДК, където Кристин беше паркирал, едно куче ни следва.
Аз се смея толкова много, че ме заболява гърба.
"Ми Бистра като се смее така, те насърчава да й говориш глупости"

Колата му е просто супер, дългите не спират да светят и постоянно трябва да придържаш ръчката, или както там се казва. Плюс истории за куки. Смях, смях.

Накрая Васко ме води у тях, за да ми направи най-прекрасния пухоподарък и да ми покаже колко добър и хубав е (няма да казвам защо обаче :-)).