Disarm you with a smile.

По-скоро бих кръстила този постинг седмица с Ераг, отколкото седмица в Ню Йорк. Градът беше просто фон на нашата среща. Не се бяхме виждали от много, много време. Буквално и преносно.

Качих снимките. Беше ми трудно да избера 250 от 1500, а още по-трудно ми беше да избера една - тази, която сложих по-горе.

До излитането на самолета ми оставаше към час, но в терминала не беше хубаво, затова излязохме навън. Покривът отпред е целият на дупки, харесахме си едно слънчево местенце, оставихме багажа, седнахме по турски като пътешественици, аз се събух боса, а той издави Малкия Никола и ми почете на френски.
Аз не знам френски, но този в този момент не ми и трябваше. Слънцето, сенките, гласът му, ръцете му, картинките на книжката, моментът беше толкова съвършен.
Приличаше на вечност.

Иначе Ню Йорк е страхотен, много мой град. Пасва ми перфектно, бих поживяла там месец-два. :-)
Точно такъв е, какъвто си го представях. Казах го вече сто пъти, но е много цветен. Толкова жълто - такситата, автобусите, телефоните, маркировката по пътищата, в метрото, etc. Хората са толкова интересни, толкова красиви! :-)

Всъщност Ню Йорк е толкова банален, толкова пъти си го виждал, че се чувстваш като на снимачна площадка.
Един от любимите ми райони е този, където Уди Алън снима филмите си. :-)

Но както казах, истински хубавото беше животът с Ераг.
Когато се видяхме на летището, не можахме да си говорим, само се смеехме. Като в Книга за смеха и забравата.

Всичко беше толкова лесно и естествено в следващите дни. Разходки до прималяване, разговори до 4.00am, много смях и умни разговори, толкова, толкова хубаво! :-)

Апартаментът му е прекрасен - по стената на стаята, в която спях аз, имаше залепени сухи листа; влизайки в банята, попадаш в един морски свят, където живее семейство патета; в кухнята му има много бурканчета с подправки, в които ти се иска да си завреш носа; когато легнеш върху диванчетата в хола, все едно потъваш в облак; из цялата къща се мотаят книги на различни езици, хубави книги, в които Ераг си подчертава и е лесно да намериш нещо забележително. :-)

Един от дните времето се развали и цяла нощ валя. Аз спах с чаршаф и на отворен прозорец и на сутринта се оказа, че съм настинала. Трябваше да идем до университета, но Ераг ме остави вкъщи. И без това валеше, а аз имах само сандали.
Прекарах целия ден у тях, беше тоолкова хубаво! Спах безброй много пъти и сънувах тихи сънища, свърших малко женска работа - пооправих малко, но се стараех да не прекалявам. Ераг ми разказа нещо много хубаво - за ентропията. Теорията за баланса в живота и вселената, балансът всъщност е хаосът. Когато нещо се остави да бъде от само себе си, то се превръща в хаос и това е окей. Затова оставих лек хаос в апартамента, не исках да правя нищо грубо.

Наистина беше чудесен тих следобед, слушах дъжда, гледах сенките, почетох малко Гордост, прочетох една пиеса на Сартр, полежах, поспах подишах.
Беше толкова хубаво - боса и с домашни панталони. Просто го чаках да се върне. И толкова много се зарадвах, когато го чух да отключва вратата. :-)