« Home | багажът пристигна! :-) » | welcome ro miami » | вечерта на ангелите » | един дълъг, дълъг ден » | сигурно очите ми светят » | лесно » | 7 » | учителите » | Standing in line to see the show tonight » | зелена вълна » 

петък, юли 13, 2007 

парченца от мен


жилищна сграда, Форт Лодърдейл, Флорида

Напъвам се да напиша нещо от няколко дни, но не става. Пиша, чета и трия всичко.
Публикувам пасажи от хамериканското ми тефтерче, подарък от Йошка. :-)
Разбъркани са, не търсете никакъв ред.

Правя ужасни снимки, от които се срамувам. Щракам като турист без да уловя нищо. Трябва да вляза в нещата, да ги опозная, преживея и едва тогава ще съм способна да правя снимки. Тук ми се струва, че нещата нямат дълбочина.

Водиха ме в центъра на Форт Лодърдейл, най-хубавото място наоколо според лелята на Милена. Представлява една улица с много магазини и ресторанти. Не е лошо, но чак пък най-хубавото?! Лошото дойде, когато осъзнах колко бутафорно е всичко. Вървиш пеша, но няма накъде да свиеш в пряката. Няма просто.

Италианците ми загубиха куфара. Някак обаче аз не се тревожа, не се ядосвам и не го смятам за несправедливо. Харесва ми това, че съм все по-непривързана към вещите.

Тук попаднах в някакво безвремие. Не нося часовник. Не знам коя дата сме. Нямам пари в брой. Нося чужди дрехи. Чужди обувки. Говоря чужд език (който всъщност въобще не приемам като чужд). Странно е да живея в тиха къща, където на вечеря всички мълчат. И после тихо играят пасианси на компютъра.

Ебаси шибаните консуматори! У американците няма капка самосъзнание. Карат коли с шест цилиндъра, огромни коли, карат ги сами и говорят по телефона. Купуват от всичко сега, веднага. Искам-го-сега.

- Я, мазол! Какъв е тоя мазол? Виж ми палеца!
- Може би си направила твърде много снимки.

Когато Милена и Ръсел говорят по телефона, завършват с "love you/ love you too", използват го вместо "bye, see you".

Усещам, че ми липсва животът навън. Тук се ходи с кола до магазина, до мола, до книжарницата, до ресторанта, до киното. Липсва ми колелото, хората в града, идеята за това, че можеш просто да излезеш и цял ден да се излежаваш бос с парка, да четеш, да слушаш музичка или да пиеш нещо с някого.

Всичко е толкова същото като преди четири години, но усещам как аз съм се променила.

Не мога да се отърва от усещането, че мен всъщност ме няма тук.

9 comments

бистра... умееш да "поглеждаш" над нещата, да се вмъкваш между редовете. убедена съм, че вече липсваш на София :) Слънце и поздрави от мен... пиши толкова често, колкото можеш :)

представям се чувстваш; и други подобни отзиви за американците съм чувала и затова се учудих, че заминаваше с голямо желание; но все пак си е изживяване. Различно е, хората са с други ценности, ако могат да се нарекат такa, други навици, животът на американците шокира дори и французи и германци. Много хубаво е наистина, че гледаш дълбоко на нещата и че не се очароваш пред магазините, ресторантите... може би след няколко дни там, разликите ще ти правят по-малко впечатление и ще се почувстваш по-спокойна. Почивай си и самата мисъл, че не си там завинаги ти носи свобода. Кураж !

Е не е толкова лошо мястото :)
Мисля, че тази сграда от снимката я строиха когато аз бях там :)
http://homily.cult.bg/plasmo/index.php?n=56

Е ся :) Не може и вълкът сит и агнето цяло. Да знаеш че от фирмата те подкрепяме морално! Забавлявай се :D

Последното ти изречение в този пост много ми харесва.

Аз пък много те обичам ;) и да знаеш, че при мен те има! Ако решиш да се трърсиш, де :) Пазя някаква твоя усмивка в джоба.
Ще ти препратя на мейла какво ми е писал брат ми от студентската бригада. Даже в твоя чест ще го транслирам от маймуница на кирилица ;)

Ама пиши, че като знам колко си далече и ми липсваш само, понеже си далече ;)

хаа, краси, това е супер забавно :-)
скоро ще кача всички снимки от форт лодърдейл, вероятно много неща ще са се променили от твоето ходене насам :-)

към всички останали: много се радвам, че ми пишете, харесва ми да знам, че освен че четете, си мислите някакви работи :-)
осъзнавам, че в този постинг звуча доста отчаяна и отегчена, но това не отговаря съвсем на истината
има и вълнуващи неща - снощи например гледахме хари потър и зрителите пляскаха и викаха "ууу" на по-интересни сцени :-)
(хаха, ето, пак се подигравам, ама американците наистина са много зле, някакви много елементарни хора ми се струват)

Според мен ти си човек, който носи цветното в себе си, така че няма страшно - покажи им коя си :)

а на мен много ми хареса откровението ти за снимането. познато ми е. и се опитвам да го превъзмогна. уча се от Здравко.

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.