Disarm you with a smile.

останалите снимки можете да видите тук

Стягаше ме.
Стаята ми беше тясна, пуснатите щори, затворените прозорци, излизанията само и единствено с колата до места, където има климатик.
Всичко това наистина много ми тежеше.

Когато вчера Милена тръгна за карате, излязох с нея.
"До по-късно", махнахме си усмихнати.

Чантата не ми тежеше, а я напълних с всичко необходимо - вода, одеялце, книжка, плейър, апарат, тефтерче, etc. Събух сандалите си почти веднага и направих цялата разходка боса. Вървях безцелно из комплекса, не знаех накъде отивам, така че нямаше как да се загубя. Срещнаха ме няколко игуани, няколко гъски, патета и едни бели пилета.

Разхождах се около час.
Тогава открих моето местенце - на сянка и на два метра от езерото. Опънах одеялцето, откраднато от алиталианците, и се излегнах. Няколко минути просто гледах небето и слушах вятъра. Осъзнах колко много ми е липсвало всичко това. Опънах краката си в тревата и се оставих да ме лазят буболечките. Извадих плейъра и си пуснах Moonbabies (новите ми любимци :-))
Просто лежах и гледах как облаците се движат.

Прибрах се едва когато слънцето вече залязваше.