« Home | приказка » | здравей, блогосфера! » | слънчеви дни » | безвремие » | сутрешни сенки » | сутрините » | home, sweet home » | say hello » | zen » | заешки пародии » 

неделя, април 22, 2007 

уроците


това го знам от Яна и много й благодаря :-)

В последно време няколко души искрено се учудиха, когато разбраха, че никак не съм била добра ученичка в училище. Нямала съм вид на лошо момиче. Ха!

Разглеждам тефтерчето си и забелязвам, че на поне три места съм си писала за уроците. Това много ми се върти напоследък.
Осъзнавам, че мисля всичко, което се случва, като уроци. И това май е добре, няма как да се вкарам в убеждения колко сериозен и важен е животът ми.
Наскоро заспах блажено с ясното съзнание колко незначително е всичко.

И така, на въпроса за смисъла на живота в момента имам отговор, който напълно ме задоволява - живея, за да уча. Знания, които ще ми бъдат адски полезни в един момент, който още не е дошъл. Но засега смисълът да придобивам тези знания е да ги придобивам. Без оглед на бъдещата цел.
Наричам ги знания, а не е това думата. Не знам как да ги нарека обаче.

Тази седмица реших да препрочета Кратка история на мита, една книга, която открих преди около година и която беше много голяма за мен. Този път не успях да я прочета, стигнах до половината и осъзнах, че ми е дала каквото има да ми дава за момента.
Четях си и изведнъж нещо ме удари по главата, няколко минути просто стоях и гледах в празното - всичко са модели. Може нещо да ми се струва съвсем незначително, нещо съвсем обикновено, разговор с някого или нещо такова, но то е упражнение за голямото, когато дойде.
Имам предвид да се науча на отвореност и смелост всеки ден, във всеки един момент.
Затова трябва да си пъхам таралежите в гащите.

:) Бистра, харесва ми философията ти-умерена, оптимистична. не си спестяваш усилията и не се взимаш много насериозно! емии... пъхай таралежа..това много ми хареса :)

Това не се учи от книги, колоко и мъдри да са те.

То се или от собствен опит - но осмислен опит. Или от учители, които сами са преминали този път.

даа! точно за това си мисля напоследък!
защото севи започна да чете езотерика (ошо, дънов) и да споделя това-онова, има някои много интересни работи, но аз не искам да знам някакви неща просто като факти. ако зад думите нямаш преживяване, значи нищо. даже знаенето може само да ти пречи.

а учителите, ех, те знаят как да ти кажат само толкова, колкото да ти бъде от полза.
но въпреки това пътят трябва да изминеш ти. :-)

Докато чета това из главата ми бръмчи Teachers на Leonard Cohen. За съжаление в момента не мога да пусна линк към песента, обаче. И ще трябва да почакам до довечера, за да си я пусна.

благодаря, stranger, качих песничката тук

:)благодаря, Бистра!

не искам да казвам нищо, освен че те обичам и... страхотна илюстрация! подаряваш ли ми я?

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.