безвремие

Боже, толкова хубав ден е днес! :-)
Събудих се в 4.00am, тоест денят е изключително дълъг, но аз го усещам съвсем безвремеви. :-)

Като начало - през нощта получих изключително странен имейл от непознат (намиг!), догледах Трамвай Желание, початихме си със Севи в много необичаен и за двете час, посмяхме се и към 10.30am излязохме да чистим около блока. Повечето хора, които минаваха, ни поздравяваха как сме се сетили и въобще евалата!, а един дядо се разплака от благодарност. :-)

После Севи дойде на гости. Направих й любимата си закуска в последно време - овесени ядки и сушени череши в прясно мляко. После имаше скрабъл и най-вкусната бисквитена торта на света.
А на балкона - спокойствие и блаженство, едно слънчице, всичко наоколо зелено, небето - синьо, а такъв аромат се носи на пролет, слушаме хубава музичка, Севи разглежда картите от проекта "2007 за мен" и един стар за Ераг и се смеем, смеем! :-)

Севи е толкова хубава, но когато си тръгна, осъзнах, че през цялото време не я мислех, не я съдех по никакъв начин, не я определях като прекрасна. Всичко просто беше.

После тъкмо се чудех дали да й пиша sms, за да благодаря, но видях, че телефонът ми свети - тя ми благодари за хубавия ден.
Смях се, смях се дълго от радост и благодарност. :-)

Поседях си още малко сама на балкона, прочетох "Дамата с кученцето", послушах Cafe del Mar (което баща ми пусна специално за нас :-)), пих вода с лед и лимон, пописах си това-онова и ми беше толкова хубаво и пълно.

Аз съм и нямам нужда от никого да запълва дупки. Всички красиви хора са добре дошли в живота ми, но те не са ми необходими, за да бъда щастлива, тиха и цялостна.