сутрините
Аз съм от хората, които обичат да си лягат много, много късно - когато другите хора вече стават.
Говоря за времето между 6 и 7.
Никога не го планирам, така се случва - само да си дочета книгата, само още един филм, само този сайт ще разгледам, само да си дослушам албума.
Връзките. Едно нещо води към друго.
Когато времето дойде, винаги знам кога точно, вдигам щорите и посрещам деня. Има си и една категория песни, които са саундтракът на тези сутрини.
Отварям прозореца, подпирам се и слушам - плясъка на крилете на гълъбите, стъпките на някой случаен минувач, тихо е, мирише на сутрин, на неслънце, на свежо и мокро. Обикновено после се показвам на прозореца на кухнята и храня гълъбите, винаги се събират поне десетина.
Преди малко се случи първата такава сутрин от много време насам.
Ядох козунак и хвърлях трохички.
Истината е, че много искам да разкажа на някого за всичко това. Осъзнавам обаче, че няма как, защото това не е нещо, което да бъде разказано, а да бъде преживяно. И че дори да поканя някого да бъде с мен, няма да е същото, защото основата на това преживяване е, че съм сама в тези сутрини. И това винаги е толкова хубаво. :-)
Говоря за времето между 6 и 7.
Никога не го планирам, така се случва - само да си дочета книгата, само още един филм, само този сайт ще разгледам, само да си дослушам албума.
Връзките. Едно нещо води към друго.
Когато времето дойде, винаги знам кога точно, вдигам щорите и посрещам деня. Има си и една категория песни, които са саундтракът на тези сутрини.
Отварям прозореца, подпирам се и слушам - плясъка на крилете на гълъбите, стъпките на някой случаен минувач, тихо е, мирише на сутрин, на неслънце, на свежо и мокро. Обикновено после се показвам на прозореца на кухнята и храня гълъбите, винаги се събират поне десетина.
Преди малко се случи първата такава сутрин от много време насам.
Ядох козунак и хвърлях трохички.
Истината е, че много искам да разкажа на някого за всичко това. Осъзнавам обаче, че няма как, защото това не е нещо, което да бъде разказано, а да бъде преживяно. И че дори да поканя някого да бъде с мен, няма да е същото, защото основата на това преживяване е, че съм сама в тези сутрини. И това винаги е толкова хубаво. :-)
Попаднах на блог-а ти и исках само да споделя, че ми действа ужасно зареждащо и готино като чета:)Поздрави:)
Posted by
jyltolale |
април 08, 2007 4:06 сл.об.
о, много се радвам и благодаря за милите думи :-)
Posted by
Бистра |
април 08, 2007 6:48 сл.об.
Хе-хе! Аз вече веднъж споделих че те чета и също ме усмихваш постоянно:-) Това със ранното лягане и нощите със "себе си" - и на мен ми се случва, в резултат на което често ходя като заварчик на работа, но...понякога просто имам нужда от подобни мигове на самотност за да усетя себе си. Поздрави и от мен и Христос Возкресе!
Posted by
Elerina |
април 09, 2007 12:59 пр.об.
:-)
боже, колко са мили всички напоследък :-)
Posted by
Бистра |
април 09, 2007 5:35 пр.об.
мирише на неслънце !!
имаш усещане за думичките, продължавай да разказваш, дори историите, които не се дават така лесно на думите. ти им вдъхна тази електронна глътка живот. онова парченце енергия, което малко хора успяват да създават в това пространство тук. и да бъдат толкова естествено очарователни като теб.
ти си ми купичката овесени ядки със сушени череши тази сутрин. Благодаря ти, Бистра :)
Отива ти това име.
Не спирай да си тъй вглъбена в хубостите около теб :)
Поздрави от Германия и Анито
Posted by
anchett |
април 14, 2007 10:44 пр.об.
ее! :-)
много благодаря, изчервих се и се задъхах от вълнение :-)
много, много ме зарадва и трогна и въобще... :-)
още веднъж благодаря от сърце! :-)
Posted by
Бистра |
април 14, 2007 2:36 сл.об.