Disarm you with a smile.

тефтерчето е прекрасно и е подарък от Йошка :-)

Колко ми е хубаво напоследък! :-)
Всичко е тихо и бавно, за никъде не бързам, пролет, красиви хора, приятно време сама.

Предната вечер с Васока пак направихме едно нощно каране из квартала. Беше толкова забавно - пусти улици, тишина, приказваме си и се смеем. Минахме през някакви места, за чието съществуване дори не съм подозирала, а все пак живея тук, ебаси!
Ау, по едно време наближихме Северния парк и се сетих за един мой сън там, спомних си точно къде е мястото и помолих Васко да идем там да го видим и наяве. В парка няма никакво осветление, само аз имам фар, ама той не свети много силно. Беше толкова страшно - напред само черно и никой не знае накъде отиваме (беше малко като във филм на Линч).
Е, стигнахме мястото и аз някак се върнах в съня. Беше много странно преживяване.

Преди няколко дни пък Йошка се върна от Лас Вегас и вчера се видяхме. Леле, как не си носех апарата да я снимам, тоолкова беше хубава! Беше чудесна вечер, все едно никога не е заминавала, толкова естествено и весело. :-) С Тиодора пък преди това изиграхме един скрабъл на английски (нейния подарък от Йошка) в градина на Bookies (тя вече работи! :-))

Снощи направих нещо, което обикновено не правя. След като стана 2.30am примерно, загасих лампата, запалих си няколко свещи, сложих ги на пода, пуснах си Тори Еймъс на плейъра, сипах си чаша мляко, седнах удобно на диванчето и така прекарах няколко часа.
Мислех си за връзки, любови, нелюбови. И съм толкова, толкова благодарна за всичко, което се случи последната половин година.
Осъзнавам, че научих много, защото имах желание да уча.
А научих много, защото не знаех нищо, въобще нямах представа как да обичам мъж. Сега също не знам, пък и това едва ли може да се знае, но поне съм наясно какво не трябва да правя!
Спомена го доцентката в Теория на литературата и тогава това много ме впечатли и си го записах - няма нищо по-привлекателно от себедостатъчността (което според нея означава центрираност към присъствието).

И така снощи имах чудесна вечер.
Толкова съм светла, цяла и изпълнена с благодарност! :-) Бих искала да се видя с господин Грива, за да му го кажа, но знам, че няма смисъл, той едва ли иска да го чуе.
(Ей, господин Грива, ако някога по някакъв повод прочетеш това, трябва да знаеш, че ти благодаря от сърце за всичко и че си един от най-важните хора в живота ми! :-))

Днес пък станах късно, помотах се, изкъпах се и тъкмо си хапвах овесените ядки на слънчице и... Васока звъни, забравил си ключа и идва на гости. :-) Обадихме се на Севи и бързо стана неочаквано добра комбинация.