Disarm you with a smile.

това го знам от Яна и много й благодаря :-)

В последно време няколко души искрено се учудиха, когато разбраха, че никак не съм била добра ученичка в училище. Нямала съм вид на лошо момиче. Ха!

Разглеждам тефтерчето си и забелязвам, че на поне три места съм си писала за уроците. Това много ми се върти напоследък.
Осъзнавам, че мисля всичко, което се случва, като уроци. И това май е добре, няма как да се вкарам в убеждения колко сериозен и важен е животът ми.
Наскоро заспах блажено с ясното съзнание колко незначително е всичко.

И така, на въпроса за смисъла на живота в момента имам отговор, който напълно ме задоволява - живея, за да уча. Знания, които ще ми бъдат адски полезни в един момент, който още не е дошъл. Но засега смисълът да придобивам тези знания е да ги придобивам. Без оглед на бъдещата цел.
Наричам ги знания, а не е това думата. Не знам как да ги нарека обаче.

Тази седмица реших да препрочета Кратка история на мита, една книга, която открих преди около година и която беше много голяма за мен. Този път не успях да я прочета, стигнах до половината и осъзнах, че ми е дала каквото има да ми дава за момента.
Четях си и изведнъж нещо ме удари по главата, няколко минути просто стоях и гледах в празното - всичко са модели. Може нещо да ми се струва съвсем незначително, нещо съвсем обикновено, разговор с някого или нещо такова, но то е упражнение за голямото, когато дойде.
Имам предвид да се науча на отвореност и смелост всеки ден, във всеки един момент.
Затова трябва да си пъхам таралежите в гащите.