Disarm you with a smile.

това са джинсите, които Васко ми хареса от Капаска преди някакво време и ме принуди да си купя :-)

Пишем си sms-и със Севи ранния следобед. Честитим си баба Марта и тя ми пише, че празникът днес е навън - истинска първа пролет.

Нямахме лекции и с колеги отидохме да пием бира в Докторската.
Толкова беше хубаво! :-) Пейчица, слънчице, веселата Елица и много, много се смеем.
Другите бяха по-скоро като фон в този слънчев пролетен ден, където мартениците бяха навсякъде.

Един диетичен сандвич и две бири по-късно, всички се разотиваха, аз тръгнах уж към офиса на Радо, но се спрях на една пейка в градинката между Ректората и Парламента.

Имах толкова хубаво преживяване! :-)
За съжаление тези неща не могат да бъдат разказани. Даже точно това ме удари - колко различни от думите са преживяванията.
Което пък ме подсети за това:


(от http://www.sevenphonecalls.org/)

Гайдарят беше саундтракът, свиреше като в транс; слънцето, небето, дърветата, колите отзад, хората, които просто минават забързани, а аз седя на пейката и излизам от тялото си.
Беше невероятно. :-)

Загубих представа за времето, но вероятно прекарах там към час. Станах, купих цветя на мама и отидох да й вържа мартеничка.
После двете направихме един Трамвай Желание в Армията, беше ми интересно да видя как се справят те, защото същата пиеса се играе и при нас.

Е, нашата определено ми харесва повече. И тяхната не е лоша, най-вече заради Бойка Велкова, пък и текстът поначало е добър, но в Сълза и смях декорите, костюмите, музиката и останалите актьори са по-добри. Асен Блатечки е перфектният Стенли Ковалски, истинско полячище. :-)