« Home | hello, DMC-FZ7! » | Асен и магиите » | "Е, какъв 8 декември изкарахме!" » | набързо » | "каквото си искам" » | един дълъг, дълъг ден » | един дълъг, дълъг уикенд » | срещнах едно листо » | домашни любимци » | един ден в снимки » 

петък, декември 22, 2006 

към 4.00am външната врата се затвори



Това съм аз тази сутрин.
Страхил ме намери в горе-долу същата поза, в която и снощи, но този път вече си бях със своите дрехи.

Не плаках, защото вече бях плакала много пъти заради същото.
Просто ми беше празно.
И въпреки че знаех, че това, което се случва, просто няма как да не се случи, всичко в мен крещеше, че това не е правилното нещо.

И странно как в такива ситуации намирам утешение в най-простите неща - оправяне на легло, миене на чинии, правене на топъл шоколад, изхвърляне на пепелника, etc.

Балконът на Страхил е много мръсен и сега там има боси стъпки (снощи излязох, за да погледна дали колата още е долу (но нея отдавна я нямаше)).
Нечий друг балкон също ще бъде мръсен. Няма вече кой да го чисти.

I left myself open,
For the whole world to see.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.