уау, не знаех, че ще напиша този пост
Нещо голямо ми се случи тези дни. Пристигна последната книга на Кери Смит, която почти бях забравила, че въобще съм поръчала. How to be an explorer of the world се казва и на този линк може да научите повече за нея. Все още не съм я прочела съвсем цялата, но това няма значение, защото тя и без това не се "чете" последователно - в двестатината й страници са нахвърляни идеи, цитати, задачки, снимки, картинки, проекти, които човек тепърва да осмисля с времето.
Най-общо казано книгата твърди, че всичко на света е интересно. Заедно с това предлага най-различни методи за разширяване на възприятията ни, освобождаване от предразсъдъците, излизане от обичайното виждане на нещата.
Веднага след въведението (което май е онзи линк, който посочих по-горе), Кери започва директно - "Началото може да бъде поставено навсякъде. Започни там, където си. Тъпо ли звучи? Окей, тогава отгърни на следващата страница", където отляво чака да бъде запълнен един списък от 1 д 10, а отдясно е сниман един смешен стол.
Задачка #1
Напиши десет неща за мястото, където седиш в момента, които не си забелязал, когато си седнал там. Използвай всичките си сетива. Направи го бързо. Недей да се цензурираш. Окей, почвай.
Ха така! Блокирах! Чух само звуците от парното.
Като някаква защитна реакция предполагам, веднага затвърдих мнението си, че книгата е тъпа (като я разглеждах по-рано същия ден ми се видя твърде безсмислена и отнесена). Зададох си въпроса за какво ми е да ги правя всичките тия неща. (Ако това звучи неясно, вижте няколкото странички в амазон, има го и стола, за който писах по-горе; общо взето Кери поставя различни задачки от рода на: събери десет бели камъчета, подреди ги по големина, после според датата, на която си ги намерил, после според мястото; направи списък от поне 50 неща, които си забелязал днес по време на обичайната си разходка до работа/ университета; напиши всички неща, които си използвал или изял днес; приеми, че всичко около теб е материал за скулптура и бързо направи някаква с това, което имаш под ръка; отиди на любимата си улица и на лист документирай всички неща, които има на нея - магазини, паметници, дървета, къщи, табелки; направи си колекция от колкото се може повече паднали клончета от дървета - подреди колекцията си, поиграй си с нея, окачи я някъде, изучи формите, направи някои скици; седни на пейка в парка и в продължение на един час си води подробни бележки за всичко, което виждаш около себе си...)
Малко прекалих като че ли, но главната идея е това - всичко е интересно и си струва да го наблюдаваме, изучаваме, описваме и разбираме.
На следващия ден, тоест вчера, с моя мил направихме пролетна разходка в парка. Аз бях влязла доста вътре в книгата и говорех само за нея. Разглеждахме и четохме заедно, когато той каза, че хм, не може всичко да ти е интересно, защото тогава излиза, че нищо не ти е интересно; тоест че за интересно се счита това, което ти е по-интересно от всичко останало.
Съгласих се, обаче Кери успя да ми влезе под кожата и изведнъж дърветата ми станаха много интересни и направо се скъсах да ги снимам!
С това се започна и в следващите два дни нещата придобиха страхотни размери! Същата вечер пуфнахме (нещо, което не бях правила от месеци) и това очевидно беше краткият начин - спокойно можех да го направя и съвсем сама след ден-два в компания на книгата - върнах се в детското съзнание, когато всичко, ама наистина всичко е суупер интересно! Формата на пръстите ви, тъканта на дрехите, които носите, светлината/ сянката зад чашата на масата, подредбата на копчетата на клавиатурата ви, начинът, по който вратът ви прави пълен кръг - огледайте се, усетете - всичко е интересно, честна дума!
В детското съзнание всичко е супер и всички сме живяли там (аз може би нарочно малко повече от обичайното :-)), припомних си го добре. Ами да, всички знаем защо - то е толкова приятно - радост, игривост, наивност, възхищение, мили шеги, весели идеи, заплесване по сенки и форми, смелост за необичайни неща, щастие сърдечно, усещане за тотална свобода, любов към всичко и всички!
Снощи например за първи път готвих коприва (о, по тази рецепта, облиз). Предварително знаех, че ще пари и трябва да си сложа ръкавички, като я мия. Хмм, трябва ли наистина?, усъмних се обаче. Предпочетох директното ново преживяване, дори и да заболи. Взех едно стръкче в ръка да го разгледам. Уау, колко беше интересно! (Ама наистина!) После, хм, и другите ми сетива го пожелаха - помирисах го и после просто го лапнах, както си беше малко калничко. Хаха, какво щастие - съвсем нов вкус, досега бях яла копривата само сготвена!
И ей такива неща цяла вечер. Не знам как успях да сготвя цели две ястия, като постоянно се разсейвах, донесох си даже компютъра до печката, писах си в тефтерчето, рисувах си, четох Кери Смит, разглеждах всичко детайлно все едно по-важно неща на света ня-ма. Същински дечко. Осъзнавах, че съм мила и сладка и че всичко това е толкова приказно и невинно.
Заедно с това обаче (и всъщност заради това пиша всичките тези неща) запазих един по-висок разум, който вече съм придобила, издигнала ли съм се до него, не знам как да го кажа най-точно, но всички тези неща, мисли, разсъждения, идеи, които ми идваха, ги наблюдавах от едно по-високо ниво. И най-интересното е, че си ги обяснявах чудесно. Как да кажа - имах знанието за тези процеси, за да мога да ги видя отвъд личното преживяване "ах, колко е хубаво всичко". Защото по това човек е лесно да се заблуди.
Така е, хубаво беше, но е детско. Детско в смисъла на отминал етап от еволюцията ми. Била съм такава, даже до сравнително скоро - в толкова прекрасен пъстър и безгрижен свят живях, обичах всичко безкрайно, забавлявах се с весели неща и идеи, които ме карат да се плезя. Щастието е толкова смешно!
Усещам тези дни много, много ясно енергията в гърдите си - трябва да има някоя чакра на радостта и любовта там. Усещам обаче и знанието, че това вече не е за мен; че ми е дало много и е време да продължа. Щастието е смешно и приятно, но ме дразни, защото е продукт на масовата култура, даже е най-високата й ценност, а всъщност е толкова лесно и незначително. И нетрайно, ако го погледнем по-сериозно. Цак - и без да се усетиш, попадаш в обратната му страна - нещастието. (Тези дни не ми се случи, но хайде да не се лъжем - този момент винаги идва.)
След като днес излязох за плодове и ядки уж за малко и се мотах цял час в книжарницата, моят мил ме посрещна радостно. Радостна бях и аз: "Мили, щастието е толкова смешно! Трябва само да си малък и безгрижен, да си отворен и весел, да си смел и непредвидим, любопитен и да имаш пари, за да правиш как-во-то-си-ис-каш!", разперих ръце накрая.
"Земята вика Биско!", каза той и двамата избухнахме в смях!
Дразни ме това, че възрастните хора, които ходят на работа и въобще ги е завъртяло "сивото ежедневие", имат тази идея за жадуваното щастие. Както когато са били малки. Когато всичко е било тоолкова лесно и интересно. То си е лесно и интересно и сега, обаче снощи непрекъснато ми идваха като подкрепа разни мисли, че трябва да изживеем траурите си по миналото, за да вървим напред; разбрах, че вече дори не се чудя дали да избера щастието; че съм излязла от кръстопътя и съм на пътя. Идеята за това конкретно щастие е точно такава - траур по миналото - и, извинявай Кери, тук няма да участвам.
Когато главата ти е заета да се възхищава на накрайници на кабели (уау, има едни страхотни тип "камбанка"), на стволове на дървета, на цвета на небето, на вкуса на портокала, на шума на водата при къпане, това е много забавно, но... думата забавлявам се идва от бавя се... А да се бавя така аз повече не искам.
