знаене vs. знание
Направих аборт.
Знам, че това е нещо, за което не се говори и точно затова избирам да говоря - защото не искам да се преструвам, че това не се е случило.
Случи се.
След седмица кошмари с гинеколози избрах ден - Великден, в който да си купя два теста.
Беше страшно, когато излязоха двете черти, а над главата ми светна неоновият надпис от упътването - вие сте бременна.
Първата вечер беше много страшна. Животът ми се обърна наопаки.
В мен се случи катастрофа.
Всъщност отново се случи нещо, до което бях стигала и преди - възможността да изляза. Да се изсмея на всички предписания и представи как ще живея в следващите пет години и изобщо. Не че нямах смелост, този път просто избрах да не бъда смела.
Имах сухото знаене, че аз никога няма да направя аборт. Аз не убивам, нали така? Не убивам телета, миди и комари.
По принцип е така, да. Нещата обаче се променят, когато се случат не по принцип, а наистина.
Как мога да имам дете, когато самата аз съм още дете? И не че е невъзможно, обаче не е добре за никого.
Имаше и друг тънък момент - бащата не беше моето приказно момче, а един друг много специален мъж. Впрочем мисля, че с него стигнахме края. Просто не виждам какво друго може да се случи между нас - той е един от двамата ми Учители (заедно с Пепси), човекът, който в голяма степен е причина за това, което съм съм сега. И в чисто реален план детето е най-голямото физическо нещо, до което могат да достигнат двама.
Срещата ни беше хубава, но доста тъжна. Когато седнахме и се отпуснахме, когато усетих дишането му, разбрах, че го обичам. Някаква куха тъга имаше между нас. Защо не се получи? Ние наистина сме много близки, тъгувах неговата тъга.
Разсмя ме, когато научи новината и каза "ама как ще имаш дете, като самата ти си още детенце?"
Толкова за моята малка драма, която даже не успя да се превърне в истинска драма. Учудвах се на себе си колко сърдечно се шегувам с всичко това.
Взех решението съзнателно. И това прави нещата окей.
Цветята на снимката горе са тези, които мама ми подари, когато излязохме от клиниката. Беше хубаво, че тя ме придружи. "Мама е по-добър приятел от най-добрия приятел", каза. После ме заведе в парка Заимов и ми купи сладолед.
Познавам те само от този блог, т.е. не те познавам въобще.
Какво се е случило с теб? Учудвам се как така си се забъркала с едно-едве момчета, било те и прекрасни ,и учители....Струваш ми се малко (доста!) наивна. А за аборта - съжалявам, важното е, че майка ти е била с теб и те поткрепила, това е по-важно!
Posted by Анонимен | май 25, 2008 7:04 сл.об.
Някак се изненадвам - не мислех, че в днешно време образовани млади хора могат да забременеят случайно. Интересни културологични въпроси се завихрят в главата ми...
Posted by Анонимен | май 25, 2008 7:54 сл.об.
уау, шокирана съм:) знам, че човек не е само такъв какъвто се описва в блога си, но ти надмина очакванията ми:)
само преди няколко дни една много близка приятелка също мина през тази процедура. само мога да си представя какво ти е било, но наистина се надявам, че си окей.
горе главата и не обръщай внимание на негативни коментари!
Posted by Анонимен | май 25, 2008 11:17 сл.об.
Завиждам ти за (не)смелостта... :)
Posted by Анонимен | май 26, 2008 12:18 пр.об.
Предполагам че ти е доста тежко, браво за куража да споделиш. Явно е, че слагаш главна буква не на когото трябва... Дано съумееш да използваш болката да те освободи от илюзии, защото чистотата на сърцето май не е достатъчна...
Posted by Анонимен | май 26, 2008 12:30 пр.об.
целувки и прегръдки!!!
обади се, ако искаш да се видим и да си поговорим. понякога човек има нужна най-много от странични хора...
много си силна!!!
Posted by openly feminist | май 26, 2008 12:57 пр.об.
Нежеланата бременност МОЖЕ да сполети и най-образованите хора. Мен ме е сполетявала два пъти. Беше много отдавна. Ако сега бих решавала - бих избрала същото.
Какво означава "да се забъркаш"? Не виждам нищо лошо или наивно да се любиш колкото и с когото пожелаеш, и не смятам моногамията за добродетел.
И какво значи илюзии?
Бистра, надявам се, че не съжаляваш за нищо и няма да се почувстваш глупаво каквито и коментари да чуеш и прочетеш. А майка ти е пич!!!
Надявам се да си ок със здравето и да внимаваш повече с контрацепцията , особено в следващите няколко месеца. А за душата ти - знам, че ще пораснеш (нещо, което няма да се случи на много други хора, които се вземат за по-печени от теб), и когато решиш да станеш майка, ще си от най-добрите майки, а ако решиш да не ставаш майка, какво от това?
Майната му, че те смятат за наивна. Ти имаш смелостта да се самоизследваш и да искаш да растеш. Това е по-важно от всичко на света. Повече от здравето и майчинството.
Posted by Анонимен | май 26, 2008 1:05 пр.об.
Wsichko e taka kakto ti izberesh da go priemesh!
Posted by neonlicht | май 26, 2008 1:42 пр.об.
Възхищавам се на куража ти да споделиш, много се пази и намери сили да продължиш напред. Аз те подкрепям безрезервно,а що се отнася до решенията, никой от нас няма право да съди другия, защото всички ние вече сме "забъркани" в какво ли не; "който е безгрешен, нека пръв хвърли камък" (казвам това по повод на хората, които биха се опитали да го правят, не им се давай!).
Posted by chris | май 26, 2008 2:58 пр.об.
Смела си, а това е най-ценното! Само ти знаеш, през какво си преминала и какво ти е коствало това решение. Наивна или не, детенце или не, това губи значение, когато си пред подобно решение, нали. Също мисля, че подобно преживяване няма нищо общо с образованост .:) Чудесно е, че майка ти е била с теб, наистина. Поздрави от мен. Относно разговори със странични хора- там съм!
Posted by anchett | май 26, 2008 8:38 пр.об.
Откакто се случиха някои невъзможни неща на мои близки, знам че човек може да бъде така завихрен, че никога преди това да си е представял нещо подобно. Затова според мен няма място за изненади, учудване или още по-малко съдене, като се има предвид, че осъзнаваш напълно всичко. Най-важни са силата, която ни помага на преодолeeм случващото се и близките хора разбира се. Радвам се, че не си сама.
Posted by Анонимен | май 26, 2008 9:05 пр.об.
Това звучи малко като - може да съм умна и не толкова привлекателна, но и на мен ми се случват такива неща, като на момичетата тип Барби. Никога няма да бъдеш като тях, ти си прекрасна по твоя си начин. До болка неподправена и наивна. Някои хора много те обичат....
Posted by Анонимен | май 26, 2008 10:45 пр.об.
Щом сама чувстваш, че си постъпила правилно, значи наистина е било така. И винаги ще бъде.
Posted by Анонимен | май 26, 2008 11:27 пр.об.
какво да ти кажа? всички преди мен са го казали вече и то по-добре, отколкото аз бих могла. Ми...освен тихичко мислено да те прегърна...
@}-->-->-------
Posted by Анонимен | май 26, 2008 11:46 пр.об.
И аз съм от "страничните хора" и
"подкрепям те". Щом така си избрала - това е - следват нови стъпки напред.
Свободата и личният избор - всеки - изискват смелост и решителност.
И аз мисля, че тези преди мен са казали много
и научих много с няколко думи...
Posted by Niky | май 26, 2008 3:24 сл.об.
ei, i az sym tuk, da znaesh. moje da sym tihichka, no ako ti potrqbvam, me ima:)
Posted by Анонимен | май 26, 2008 4:20 сл.об.
Мило, виж как хубаво сама си го казала. Точно това си помислих, когато прочетох в мейла "аз даже и комари не убивам" и т.н. - че това е една такава заучена и много удобна представа за себе си. И че всъщност истинското предизвикателство не е в медицинската процедура, ами в това да се разделиш с някоя и друга представа за себе си, без да изпаднеш в някакви крайни емоции. Останалото сме си го говорили по различни поводи. Браво, малката :Р
Posted by Yana | май 26, 2008 10:49 сл.об.
Бистра, благодаря ти, че реши да не се преструваш. грижи се за себе си. усмихвам ти се.
Posted by Анонимен | май 27, 2008 1:46 сл.об.
Много смелост се иска наистина, не само да го направиш, но и да го споделиш след това с тълпата непознати. Въпреки че съм една от тях, надявам се да приемеш и моите добри пожелания. Животът продължава...
Posted by Анонимен | май 27, 2008 2:58 сл.об.
Попаднах на този блог преди няколко месеца, по уникално глупав начин, ровейки в нета за съвсем различно нещо, намирайки нещо в пъти по-ценно.... Радвам се, че го изчетох почти целия.
Това е първият коментар който се престрашавам да пиша. Искам да ти кажа само нещо, което моята мама (която също е пич) ми казва много често, а именно: Никога не съжалявай за решение, което си взела самостоятелно и сама... Ти най-добре знаеш, кое е най-доброто за теб и душата ти.
Бъди щастлива!
Posted by Sway | май 27, 2008 6:56 сл.об.