Disarm you with a smile.

още за книжката

Предполагам, че всяко момиче си мечтае за най-прекрасното момче.

Това, което да я изумява с ума си, с идеите си, с думичките и вижданията си; с което да си довършват изреченията; да се смеят на едни и същи неща; да я гледа усмихнато, а тя да свежда срамежливо поглед; имената им да започват с една буква; да са родени в един и същи месец; да дъвчат едни и същи дъвки; да ходят на едни и същи места; да обичат миш-маш повече от почти всичко; да имат бяла и нежна кожа; ръцете им да си приличат безкрайно много; и двамата да не ползват парфюм; да обичат да се целуват на необичайни места (кокалчетата на китките например); да спят до много късно; изкуството да е ежедневие и всъщност защо ли изброявам?

Предполагам, че всяко момиче си мечтае за най-чудесното момче.
Светът се опитва да го разубеди с черни изречения и теории за оценяване от едно до десет. То обаче може и да не вярва. И това ще бъде съзнателен избор. Ще се смее се и ще знае, че това просто не работи за хора като нея.

Всъщност животът ни е физически образ на мислите ни и на това, което сме. Знам, че звучи ужасно за хората, които смятат, че някой ги наказва и прецаква, но е истина.

Когато немоята немалка сладка французойка имаше рожден ден, й направих принцесешко парти с корони и всичко останало. "Не може да сме принцеси", усмихна се тъжно тя, "нямаме си принцове". Погледнах я укорително.
После забравих короната си в театъра и тя изчезна.

Колко е хубаво, че моето прекрасно момче ме позна и без нея. :-)