Disarm you with a smile.

Оооо Бисьок Бисьок Бисьок! :-)
Казва му се Любов... май.
И не се побира в рамките на никакви думи, с които бихме го описали. Защото просто Е. Отвъд.
И това Е най-прекрасното "нещо" на света :-)
Ако не съм те разбрала правилно, не ме поправяй, моля :-)

Имам няколко приятелки, които буквално познавам от години. Напоследък забелязвам, че само по мимиките им или само по тона, с които започват разговора, аз знам за какво ще говорим. Странни са, но са и хубави такива отношения :)

от толкова време те чета... и най-накрая реших да ти кажа какво настроение ме обзема след всеки твой пост - чувството за безкраен егоизъм... цялото това старание да изглеждаш цветна и свежа... и весела, и разбира се над нещата и изобщо - ти жертвала ли си се някога за нещо, защото е адски лесно да откриваш смисъла на живота всеки ден ако всичко ти е поднесено на тепсия.

вероятно не съм го написала добре
днес ми е безкрайно тъжно
а постингът е просто синтез на нещата, за които мислих през последните дни

ако не бях толкова известна и можех - както едно време - да пиша имена, щеше да стане ясно, че героите в този постинг са двама

нека го кажа ясно - няма любовен триъгълник или нещо подобно

има обаче любов, много любов в живота ми, това е факт
понякога просто наблюдавам мислите си и се учудвам колко са хубави

а защо егоист, за какво трябва да се жертвам? не че не бих, просто няма за какво
просто животът ми е хубав, това не би трябвало да бъде странно

имам и лоши дни като днешния, но вероято гледам на всичко това с очи, различни от твоите

не се старая да бъда саркастична, светлана, просто думите ти ме учудиха

ако не искаше да бъдеш "известна", отдавна щеше да си си направила друг блог, който да дадеш само на онези, които искаш да те четат.

Бистра, дефинирай, моля те, известността си, и дефинирай лошите си дни - с какво ти се налага да се бориш (освен със самата себе си - което, признавам, изглежда като сериозна борба), какво ти пречи на живота, че да ти е "безкрайно тъжно"? Питам само от любопитство.

ами - какво ми остава - ще кажа това, което искаш да чуеш - нямам сериозни социални, физически или материални проблеми, всичко ми се дава на тепсия, а аз пак недоволствам и си измислям тъги

за известността си писах и се оплаквах достатъчно, като междувременно даже успях да я приема като нещо нормално
пък и тя в никакъв случай не е непременно лоша, нека и това бъде ясно

не мисля, че местенето на блога е решение, разбира се
няма нищо по-лесно от това да напишеш три ключови за моя изказ думи в гугъл, за да намериш новото място + още една минута, за да пуснеш линк на някого

най-логичното предложение би следвало да бъде - пиши си само в собственото тефтерче и пускай писма на приятели

а всъщност е ужасно, че трябва да се защитавам пред непознати

Да се чуди човек от къде толкова завист... На много хора им е странно как един човек би могъл да вижда нещата по друг, по-светъл начин, да отсява важното, да не е дребнав, да вижда във всеки хубавото. Всеки има своите проблеми, тъги малки и големи, семейни истории, на никого не му е непозната човешката болка. Бистра обаче не избира да се потопи в депресия и злоба към всеки който мисли различно от нея, дори понякога не иска да натежава, да се оплаква... дори и да имаше сериозни материални / физически или други проблеми, не мисля, че би била по-различна.
За мен това може само да предизвика възхищение.

Прочетох коментарите тук, ядосах се и ще кажа: ръцете долу, всички, от позитивизма и цветността на Бистра! (която аз, btw, изобщо не познавам!) Какви дефиниции, какви тепсии, за какво ви е всичко това? Каквото и да му се случва на човек, изборът на поглед си е негов! Можеш да имаш всичко и пак да си избрал да си нещастно мрънкало! А можеш да нямаш, и да си щастлив и сияен.
..Бистра, моля те, не сменяй блога си! Намерих те случайно и толкова ти се радвам!

А, и още нещо! Днес един човек (на 29 години) ми каза: Искам, като се огледам в края на живота си, да видя, че съм усмихнал повече хора.. и съм живял като светъл човек.
Това няма да го обеснявам. И без да познавам Бистра, мисля си - ще ме разбере. Това ми е достатъчно.

Извинявай, Бистра, че заливам тук с трети вече коментар, но явно много съм се възмутила от нападките към теб...
Обещавам, това е последно за сега ;)
Един цитат, който аз обичам и ми е важен: "Once you acknowledge what you feel, you have a choice whether or not to express it. If you choose to express it, people may get upset with you […] People have a right to be upset if they choose to be. Your job in the presence of upset people is to resist the temptation to label yourself as the cause of the upset. Stay with your feeling.”(Iyanla Vanzant)
Влагодаря ти за смелостта да бъдеш искрена, лична и да споделяш от себе си. Лека нощ.

йей, момичетаа! толкова сте мили и хубави! много, много ви благодаря! :-)

един цитат и от мен
Never apologise for showing feeling. When you do so, you apologise for the truth. - Benjamin Disraeli

и още едно, публикувала съм го и преди, но някак се връзва
It's the first step in the Buddhist practice of creating peace in the midst of conflict. Stop, take those deep breaths, look at the other with compassion and love and see the hurt and pain that sits behind their hurtfulness, choose not to take it personally yourself and JUST like that you have broken one cycle of violence.

Perfect е с толкова истинки текст, че ме боли. Адски.

Пиши си както и каквото си искаш. Хубавото е, че ако някой те дразни с хейтърски коментар или мейл, можеш да го изтриеш.
Бъди си Бистра, обезоръжавай ме с усмивка. Толкова е просто. :-)

ми да, аз не мога също да разбера защо изобщо трябва да обясняваш на някого, или пък да се защитаваш за онова което си и което пишеш в собствения си блог!?! в крайна сметка, на който драмите, разочарованията и депресиите му се струват недостатъчно грандиозни или просто отсъстващи, е свободен да се разрови в милионите други блогове, които изобилстват с такива!

и защо да си щастлив и позитивен е еквивалент на престъпление за същите тези хора?

досега не зная Бистра да заставя някого 'чети, чети ми блога!'.

толкова е просто разрешението на въпроса как всички да са доволни..

много ви благодаря :-)
явно чувствам някаква несигурност, но никога, ама никога не бих изтрила нечии думи