« Home | Къщата » | the one for me » | but before you come to any conclusions » | две черти » | ние сме кукли » | god knows how i adore life » | 12 часа » | втора премиера за сезона » | изкуството, което служи » | if you're perfect » 

неделя, май 25, 2008 

знаене vs. знание



Направих аборт.
Знам, че това е нещо, за което не се говори и точно затова избирам да говоря - защото не искам да се преструвам, че това не се е случило.

Случи се.
След седмица кошмари с гинеколози избрах ден - Великден, в който да си купя два теста.
Беше страшно, когато излязоха двете черти, а над главата ми светна неоновият надпис от упътването - вие сте бременна.

Първата вечер беше много страшна. Животът ми се обърна наопаки.
В мен се случи катастрофа.
Всъщност отново се случи нещо, до което бях стигала и преди - възможността да изляза. Да се изсмея на всички предписания и представи как ще живея в следващите пет години и изобщо. Не че нямах смелост, този път просто избрах да не бъда смела.

Имах сухото знаене, че аз никога няма да направя аборт. Аз не убивам, нали така? Не убивам телета, миди и комари.
По принцип е така, да. Нещата обаче се променят, когато се случат не по принцип, а наистина.

Как мога да имам дете, когато самата аз съм още дете? И не че е невъзможно, обаче не е добре за никого.

Имаше и друг тънък момент - бащата не беше моето приказно момче, а един друг много специален мъж. Впрочем мисля, че с него стигнахме края. Просто не виждам какво друго може да се случи между нас - той е един от двамата ми Учители (заедно с Пепси), човекът, който в голяма степен е причина за това, което съм съм сега. И в чисто реален план детето е най-голямото физическо нещо, до което могат да достигнат двама.

Срещата ни беше хубава, но доста тъжна. Когато седнахме и се отпуснахме, когато усетих дишането му, разбрах, че го обичам. Някаква куха тъга имаше между нас. Защо не се получи? Ние наистина сме много близки, тъгувах неговата тъга.
Разсмя ме, когато научи новината и каза "ама как ще имаш дете, като самата ти си още детенце?"

Толкова за моята малка драма, която даже не успя да се превърне в истинска драма. Учудвах се на себе си колко сърдечно се шегувам с всичко това.
Взех решението съзнателно. И това прави нещата окей.

Цветята на снимката горе са тези, които мама ми подари, когато излязохме от клиниката. Беше хубаво, че тя ме придружи. "Мама е по-добър приятел от най-добрия приятел", каза. После ме заведе в парка Заимов и ми купи сладолед.

Познавам те само от този блог, т.е. не те познавам въобще.
Какво се е случило с теб? Учудвам се как така си се забъркала с едно-едве момчета, било те и прекрасни ,и учители....Струваш ми се малко (доста!) наивна. А за аборта - съжалявам, важното е, че майка ти е била с теб и те поткрепила, това е по-важно!

Някак се изненадвам - не мислех, че в днешно време образовани млади хора могат да забременеят случайно. Интересни културологични въпроси се завихрят в главата ми...

уау, шокирана съм:) знам, че човек не е само такъв какъвто се описва в блога си, но ти надмина очакванията ми:)
само преди няколко дни една много близка приятелка също мина през тази процедура. само мога да си представя какво ти е било, но наистина се надявам, че си окей.
горе главата и не обръщай внимание на негативни коментари!

Завиждам ти за (не)смелостта... :)

Предполагам че ти е доста тежко, браво за куража да споделиш. Явно е, че слагаш главна буква не на когото трябва... Дано съумееш да използваш болката да те освободи от илюзии, защото чистотата на сърцето май не е достатъчна...

целувки и прегръдки!!!
обади се, ако искаш да се видим и да си поговорим. понякога човек има нужна най-много от странични хора...
много си силна!!!

Нежеланата бременност МОЖЕ да сполети и най-образованите хора. Мен ме е сполетявала два пъти. Беше много отдавна. Ако сега бих решавала - бих избрала същото.

Какво означава "да се забъркаш"? Не виждам нищо лошо или наивно да се любиш колкото и с когото пожелаеш, и не смятам моногамията за добродетел.

И какво значи илюзии?

Бистра, надявам се, че не съжаляваш за нищо и няма да се почувстваш глупаво каквито и коментари да чуеш и прочетеш. А майка ти е пич!!!

Надявам се да си ок със здравето и да внимаваш повече с контрацепцията , особено в следващите няколко месеца. А за душата ти - знам, че ще пораснеш (нещо, което няма да се случи на много други хора, които се вземат за по-печени от теб), и когато решиш да станеш майка, ще си от най-добрите майки, а ако решиш да не ставаш майка, какво от това?

Майната му, че те смятат за наивна. Ти имаш смелостта да се самоизследваш и да искаш да растеш. Това е по-важно от всичко на света. Повече от здравето и майчинството.

Wsichko e taka kakto ti izberesh da go priemesh!

Възхищавам се на куража ти да споделиш, много се пази и намери сили да продължиш напред. Аз те подкрепям безрезервно,а що се отнася до решенията, никой от нас няма право да съди другия, защото всички ние вече сме "забъркани" в какво ли не; "който е безгрешен, нека пръв хвърли камък" (казвам това по повод на хората, които биха се опитали да го правят, не им се давай!).

Смела си, а това е най-ценното! Само ти знаеш, през какво си преминала и какво ти е коствало това решение. Наивна или не, детенце или не, това губи значение, когато си пред подобно решение, нали. Също мисля, че подобно преживяване няма нищо общо с образованост .:) Чудесно е, че майка ти е била с теб, наистина. Поздрави от мен. Относно разговори със странични хора- там съм!

Откакто се случиха някои невъзможни неща на мои близки, знам че човек може да бъде така завихрен, че никога преди това да си е представял нещо подобно. Затова според мен няма място за изненади, учудване или още по-малко съдене, като се има предвид, че осъзнаваш напълно всичко. Най-важни са силата, която ни помага на преодолeeм случващото се и близките хора разбира се. Радвам се, че не си сама.

Това звучи малко като - може да съм умна и не толкова привлекателна, но и на мен ми се случват такива неща, като на момичетата тип Барби. Никога няма да бъдеш като тях, ти си прекрасна по твоя си начин. До болка неподправена и наивна. Някои хора много те обичат....

Щом сама чувстваш, че си постъпила правилно, значи наистина е било така. И винаги ще бъде.

какво да ти кажа? всички преди мен са го казали вече и то по-добре, отколкото аз бих могла. Ми...освен тихичко мислено да те прегърна...

@}-->-->-------

И аз съм от "страничните хора" и
"подкрепям те". Щом така си избрала - това е - следват нови стъпки напред.
Свободата и личният избор - всеки - изискват смелост и решителност.

И аз мисля, че тези преди мен са казали много
и научих много с няколко думи...

ei, i az sym tuk, da znaesh. moje da sym tihichka, no ako ti potrqbvam, me ima:)

Мило, виж как хубаво сама си го казала. Точно това си помислих, когато прочетох в мейла "аз даже и комари не убивам" и т.н. - че това е една такава заучена и много удобна представа за себе си. И че всъщност истинското предизвикателство не е в медицинската процедура, ами в това да се разделиш с някоя и друга представа за себе си, без да изпаднеш в някакви крайни емоции. Останалото сме си го говорили по различни поводи. Браво, малката :Р

Бистра, благодаря ти, че реши да не се преструваш. грижи се за себе си. усмихвам ти се.

Много смелост се иска наистина, не само да го направиш, но и да го споделиш след това с тълпата непознати. Въпреки че съм една от тях, надявам се да приемеш и моите добри пожелания. Животът продължава...

Попаднах на този блог преди няколко месеца, по уникално глупав начин, ровейки в нета за съвсем различно нещо, намирайки нещо в пъти по-ценно.... Радвам се, че го изчетох почти целия.

Това е първият коментар който се престрашавам да пиша. Искам да ти кажа само нещо, което моята мама (която също е пич) ми казва много често, а именно: Никога не съжалявай за решение, което си взела самостоятелно и сама... Ти най-добре знаеш, кое е най-доброто за теб и душата ти.

Бъди щастлива!

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.