Disarm you with a smile.

Познавам те само от този блог, т.е. не те познавам въобще.
Какво се е случило с теб? Учудвам се как така си се забъркала с едно-едве момчета, било те и прекрасни ,и учители....Струваш ми се малко (доста!) наивна. А за аборта - съжалявам, важното е, че майка ти е била с теб и те поткрепила, това е по-важно!

Някак се изненадвам - не мислех, че в днешно време образовани млади хора могат да забременеят случайно. Интересни културологични въпроси се завихрят в главата ми...

уау, шокирана съм:) знам, че човек не е само такъв какъвто се описва в блога си, но ти надмина очакванията ми:)
само преди няколко дни една много близка приятелка също мина през тази процедура. само мога да си представя какво ти е било, но наистина се надявам, че си окей.
горе главата и не обръщай внимание на негативни коментари!

Завиждам ти за (не)смелостта... :)

Предполагам че ти е доста тежко, браво за куража да споделиш. Явно е, че слагаш главна буква не на когото трябва... Дано съумееш да използваш болката да те освободи от илюзии, защото чистотата на сърцето май не е достатъчна...

целувки и прегръдки!!!
обади се, ако искаш да се видим и да си поговорим. понякога човек има нужна най-много от странични хора...
много си силна!!!

Нежеланата бременност МОЖЕ да сполети и най-образованите хора. Мен ме е сполетявала два пъти. Беше много отдавна. Ако сега бих решавала - бих избрала същото.

Какво означава "да се забъркаш"? Не виждам нищо лошо или наивно да се любиш колкото и с когото пожелаеш, и не смятам моногамията за добродетел.

И какво значи илюзии?

Бистра, надявам се, че не съжаляваш за нищо и няма да се почувстваш глупаво каквито и коментари да чуеш и прочетеш. А майка ти е пич!!!

Надявам се да си ок със здравето и да внимаваш повече с контрацепцията , особено в следващите няколко месеца. А за душата ти - знам, че ще пораснеш (нещо, което няма да се случи на много други хора, които се вземат за по-печени от теб), и когато решиш да станеш майка, ще си от най-добрите майки, а ако решиш да не ставаш майка, какво от това?

Майната му, че те смятат за наивна. Ти имаш смелостта да се самоизследваш и да искаш да растеш. Това е по-важно от всичко на света. Повече от здравето и майчинството.

Wsichko e taka kakto ti izberesh da go priemesh!

Възхищавам се на куража ти да споделиш, много се пази и намери сили да продължиш напред. Аз те подкрепям безрезервно,а що се отнася до решенията, никой от нас няма право да съди другия, защото всички ние вече сме "забъркани" в какво ли не; "който е безгрешен, нека пръв хвърли камък" (казвам това по повод на хората, които биха се опитали да го правят, не им се давай!).

Смела си, а това е най-ценното! Само ти знаеш, през какво си преминала и какво ти е коствало това решение. Наивна или не, детенце или не, това губи значение, когато си пред подобно решение, нали. Също мисля, че подобно преживяване няма нищо общо с образованост .:) Чудесно е, че майка ти е била с теб, наистина. Поздрави от мен. Относно разговори със странични хора- там съм!

Откакто се случиха някои невъзможни неща на мои близки, знам че човек може да бъде така завихрен, че никога преди това да си е представял нещо подобно. Затова според мен няма място за изненади, учудване или още по-малко съдене, като се има предвид, че осъзнаваш напълно всичко. Най-важни са силата, която ни помага на преодолeeм случващото се и близките хора разбира се. Радвам се, че не си сама.

Това звучи малко като - може да съм умна и не толкова привлекателна, но и на мен ми се случват такива неща, като на момичетата тип Барби. Никога няма да бъдеш като тях, ти си прекрасна по твоя си начин. До болка неподправена и наивна. Някои хора много те обичат....

Щом сама чувстваш, че си постъпила правилно, значи наистина е било така. И винаги ще бъде.

какво да ти кажа? всички преди мен са го казали вече и то по-добре, отколкото аз бих могла. Ми...освен тихичко мислено да те прегърна...

@}-->-->-------

И аз съм от "страничните хора" и
"подкрепям те". Щом така си избрала - това е - следват нови стъпки напред.
Свободата и личният избор - всеки - изискват смелост и решителност.

И аз мисля, че тези преди мен са казали много
и научих много с няколко думи...

ei, i az sym tuk, da znaesh. moje da sym tihichka, no ako ti potrqbvam, me ima:)

Мило, виж как хубаво сама си го казала. Точно това си помислих, когато прочетох в мейла "аз даже и комари не убивам" и т.н. - че това е една такава заучена и много удобна представа за себе си. И че всъщност истинското предизвикателство не е в медицинската процедура, ами в това да се разделиш с някоя и друга представа за себе си, без да изпаднеш в някакви крайни емоции. Останалото сме си го говорили по различни поводи. Браво, малката :Р

Бистра, благодаря ти, че реши да не се преструваш. грижи се за себе си. усмихвам ти се.

Много смелост се иска наистина, не само да го направиш, но и да го споделиш след това с тълпата непознати. Въпреки че съм една от тях, надявам се да приемеш и моите добри пожелания. Животът продължава...

Попаднах на този блог преди няколко месеца, по уникално глупав начин, ровейки в нета за съвсем различно нещо, намирайки нещо в пъти по-ценно.... Радвам се, че го изчетох почти целия.

Това е първият коментар който се престрашавам да пиша. Искам да ти кажа само нещо, което моята мама (която също е пич) ми казва много често, а именно: Никога не съжалявай за решение, което си взела самостоятелно и сама... Ти най-добре знаеш, кое е най-доброто за теб и душата ти.

Бъди щастлива!