Disarm you with a smile.

До сутринта бях казала само две думи. Първата беше здрасти, а втората не - в отговор на въпроса "намокри ли те дъжда?"

Казахме си всичко без да има нужда от разговори.
И не бяхме хора. Честно, не бяхме.

Телата ни общуваха без никаква намеса на разума. Бяхме като сърцевината на Lindor - нежни, хладки и меки. Толкова еднакви - същества от един вид, но не човеци. Не мога да си представя, че с друг мога да бъда толкова красива.

През нощта спахме и през цялото време се докосвахме с поне едно пръстче. Изтръпвах, когато отпуснеше ръка на корема ми. Дишането му е упойващо. Най-лесното тук-и-сега. Бях забравила.

На сутринта вече миришехме на едно и също. Тогава проговорих.