« Home | интимен постинг » | връзките » | театрално » | you say it best when you say nothing at all » | баба марта бързала » | ленив и пролетен » | първо каране за годината » | аз, готвачът » | вчера » | отключвачът » 

събота, март 22, 2008 

they can only do harm





Без това да беше планирано, снощи заспах в оранжевата стая.

Много мислих преди това. Опашките на някакви осъзнавания ме галеха. А аз не ги исках. Тези неща трябва да се живеят, а не да минават през ума.

Преди няколко дни едно непознато момче ме спря само за да ми каже, че съм много щастлива.

Случват се невероятни неща. Имам нови крайници. Предната вечер гледахме документалния за Марлон Брандо, аз преметнах крак върху неговия, той сложи ръката си върху коляното ми и изведнъж аз се оказах с два крайника в повече. Бяха мои. Съвсем, съвсем мои.

А вечерта, когато си легнахме, нещо се случи като насън. Но не беше сън.
Кожата на гърба ми и на корема му се отвори и престана да бъде граница. В някакъв смисъл телата са тези, които ни задържат вътре и не ни позволяват да се сливаме с другите.
Не и този път. Нямаше граници, дишахме в един ритъм, като един организъм.

Близостта винаги ме е изумявала. Защото с някои хора се случва, а с други просто не. И няма значение дали сте любовници. Не е защото имам причини, даже е много тъжно понякога, но така е.
И четенето, чопленето и мисленето докъде довеждат? Не искам да забърквам ума в това.

Снощи се сгуших сама в себе си и заспах в оранжевата стая. Имах моменти на полусън, когато влязох в практиката "кой си ти?". Една по едва свалих всичките си социални роли. Усещах го с кожата си. Бях боса и сякаш свалях всички костюми, под които се крия в това, което наричам обикновен живот.

Някои от тях не приемам като роли, защото въпреки че знам за тях, остават неосъзнати.
"Това е толкова бистринско", целуна ме. "Муу! Еее! Ааа!"

Смея се от сърце, когато някой, който ме обича, ме имитира.

Имам чувството, че винаги сте били заедно, като част от теб, така звучи. Всичко е естествено и хубаво и стоплящо; припомням си мои най-съкровени спомени и ставаме повече щастливците :-)

Прекрасно, изпълних се с толкова топлина.
Биси, светете... :о)

Много красив котарак :)

Прекрасно е. Толкова красиво.

И "стоплящо", наистина...

И ми напомни една песен:

All day long he was fighting for you
And he didn't even know your name
Young men come and young men go
But life goes on just the same

And I don't know why!

Why do we keep holding on...

I don't know why!

Pretending to be oh so strong

Oh why!

Is there something I don't know

Or something very wrong, with you and me

or maybe

That's the way it is...

хей! оф-топик:

Ако утре (четвъртък 19 ч.) нямаш много какво да правиш - можеш да се завъртиш лъм ЕБКЦ да хвърлиш едно око на « Robert Solyom – Détruire et reconstruire ». Не знам дали ще те заинтригува. Но като видях поканата и се сетих за теб. Вход свободен, след прожекцията ще има и дискусия.

http://www.swissfilms.ch/detail_f.asp?PNr=2146532730


К :)

благодаря за поканата, но утре съм си в моя театър

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.