докосване

Лозенец, края на септември, 2007

Пускам това клипче, защото се връзва - в Лозенец ходехме изцяло боси.
И въобще целият ни трип беше докосване.
Играеш си край пътя, докато е ред на другия да стопира, и забелязваш какви животни живеят там. Докосване - да те щипят мравките. Да усещаш слънцето. И вятъра.

Ай, колко банално звучи! Но това е, което откривам в последно време.

Преди няколко дни бяхме у Васока и той извади камъче от Асеновград. Спомням си ги много добре тия уж два километра по стръмното към Асеновата крепост, които ми се сториха като десет. И камъчето ми хареса. Беличко.

Не знам как и защо, обаче отвътре ми дойде да го оближа. Някак не беше достатъчно да го държа в ръце и да го гледам. Исках по-истински контакт с него.
Направих го тайно, разбира се - Васко и Цецко-Пецко щяха да ми се смеят - че кой ближе камъчета?

Тия дни валя много, но аз не носех чадър. Не го мислех, обаче една вечер осъзнах причината - искам да усещам света чрез кожата си. Не да се крия под чадъри, дрехи, покриви. Толкова естествено е всъщност да си мокър, когато вали.

Днес най-после карах колело. Толкова беше слънчево и хубаво, когато се събудих в 1pm, че избрах да облека само тениска с ръси ръкави и суичър. Знаех, разбира се, че вечерта ще захладнее, но това не ме спря. Даже с малко досада подходих - "ми довечера ще ми е студено".
Ако ако е студено, ще ми е студено, ебаси. Естествено е.

Крис ми написа писмо тая вечер и така ми се доизлиза с него. Крис е моето босо другарче. Ние така и се запознахме всъщност. :-)
Ах, толкова хубаво!