Disarm you with a smile.

за Beirut научих от notitle преди няколко месеца

Канех се да пиша как от 20ГБ в плейъра ми просто няма музика, която да слушам.

Само Hours на Дейвид Бауи си въртях няколко дни.
Обичам този албум, много го обичам. И всеки път много ме натъжава.

Спомних си как с Ераг си говорихме за E-Bow the Letter на REM. Оказа се, че и двамата много обичаме тези песен. И че всеки път и двамата чувстваме нещо тъжно в корема. Някаква лепкава безнадеждност.
Ераг каза, че я обича, но избягва да я слуша.

Вчера написах имейл, в който се оплаквах, че слушам все едно и също.
Същия следобед си качих най-прекрасната музичка на света!



Това е. Този албум е за дни като днешния.
Когато се събуждаш с идеята и уговорката да караш колело, обаче пръска и изведнъж осъзнаваш, че това е ден за таксита.

За лек дъжд, сиво небе, за есен и слънце. Ама не слънце на небето, а ей тука. :-)