йогата идва сама
"Няма защо да се обвинявам", не спирам да си повтарям последните няколко месеца. "Просто съм несериозна и това е факт."
Отлагам, отлагам всичко и стискам палци нищо да не се провали.
Снощи, когато се върнах от Васко, трябва да съм била много отпусната.
Усетих, че вратът ме боли и без каквото и да е участие на ума, отвътре ми дойде да направи няколко упражнения от йогата. За първи път през живота си успях да направя пълните кръгове на главата. Някак стигнах предела, който тялото позволява. И този предел е тоолкова удобен, просто това трябва да бъде през цялото време, за да работи тялото нормално.
Помотах се още малко по чорапи и усетих, че гърбът бе боли. Този път май упражненията си ги измислих, но бяха съвършени.
Пук-пук-пук, усетих как всичките ми влакна на мускулите се изпъват, как гръбнакът ми въздъхва облекчено и заставам в най-правилната позиция.
Легнах го гръб и се учудих, че не ми е студено (защото само преди десетина минути бях отворила широко вратата на балкона, за да се проветри). Тялото ми беше чудесно затоплено, само стъпалата ми замръзваха.
Отново без да мисля седнах и отново направих няколко измислени упражнения за раздвижване. Усетих правилността на движенията си. Краката ми се затоплиха.
Толкова хубаво се почувствах.
Несериозна съм и избирам да не ставам рано за йога.
Въпреки това тя сама идва в живота ми.
Легнах по гръб.
Легнах и сънувах.
(Ако това въобще се нарича така.)
Отлагам, отлагам всичко и стискам палци нищо да не се провали.
Снощи, когато се върнах от Васко, трябва да съм била много отпусната.
Усетих, че вратът ме боли и без каквото и да е участие на ума, отвътре ми дойде да направи няколко упражнения от йогата. За първи път през живота си успях да направя пълните кръгове на главата. Някак стигнах предела, който тялото позволява. И този предел е тоолкова удобен, просто това трябва да бъде през цялото време, за да работи тялото нормално.
Помотах се още малко по чорапи и усетих, че гърбът бе боли. Този път май упражненията си ги измислих, но бяха съвършени.
Пук-пук-пук, усетих как всичките ми влакна на мускулите се изпъват, как гръбнакът ми въздъхва облекчено и заставам в най-правилната позиция.
Легнах го гръб и се учудих, че не ми е студено (защото само преди десетина минути бях отворила широко вратата на балкона, за да се проветри). Тялото ми беше чудесно затоплено, само стъпалата ми замръзваха.
Отново без да мисля седнах и отново направих няколко измислени упражнения за раздвижване. Усетих правилността на движенията си. Краката ми се затоплиха.
Толкова хубаво се почувствах.
Несериозна съм и избирам да не ставам рано за йога.
Въпреки това тя сама идва в живота ми.
Легнах по гръб.
Легнах и сънувах.
(Ако това въобще се нарича така.)
i az imam si pravq experimenti :))
Posted by
Анонимен |
октомври 21, 2007 12:53 пр.об.
phy, az kvo kazAh...
:))
Posted by
Анонимен |
октомври 21, 2007 12:54 пр.об.
и аз се включвам с интересен факт. не съществуват два еднакви гръбначни стълба, така както при пръстовите отпечатъци. затова няма стандартна позиция за гърба, това е индивидуално при всеки човек.
аз още не съм открила идеалната поза. както и да застана, гърбът ме наболява. затова браво Бисолине, при теб само се е получило :)
вече съм закопняла за една тройна вечер. да се енергизираме взаимно :)
Posted by
Северина |
октомври 21, 2007 6:00 сл.об.
Ох, и аз така се чувствам напоследък - болки във врата и гърба :(
Бях на компютърна диагностика на тялото, казаха, че имам радикулит, но не мога да повярвам 100 %.
Спя на твърдо, с тъничка възглавница. Сутрин правя гимнастика, но само 10 минути. Малко е. Трябва по-често да слагам шалтето на земята и да се изпъвам като теб ;)
Мисля, че се нуждаем от масаж и плуване. Чай във фабриката също ще ни се отрази добре :)
Posted by
taralezh |
октомври 24, 2007 3:48 сл.об.
тази йога:))) трябва вече да се захващам с нея:))
но толкова е хубаво сама, непринудено, да откриеш нещо, което ти е полезно!:)))))))))))
Posted by
Ins. |
януари 26, 2008 3:50 сл.об.