Disarm you with a smile.

С Крис направихме една боса разходка в Южния парк онзи ден.
Той разказва тук със снимки, а аз ще го направя с думи.

В началото всяко камъче ми пречеше и се спирах, за да го махна. Грешка. Когато престанах да обръщам внимание на дребните несъвършенства, всичко стана съвършено.
По някое време просто забравих, че цивилизацията е измислила обувките.

Всъщност е съвсем естествено. Да усещаш кога земята е студена и кога - топла.
В такива случаи осъзнавам колко далеч от природата живея.

В Щатите прочетох No one belongs here more than you.
В един от разказите пичът каза, че едва когато успееш да видиш красотата на едно дърво, ще разбереш какво е любовта.

И от някакво време си мисля за тая работа.
Затова ми беше толкова важна и голяма онази вечер, в която някои видяха само думата путка.
Видях дървото, когато Васко си тръгна. Галех кората му и усещах топлината му. Обичах го с цялото си сърце.

Георги Лозанов се появи точно навреме, каза нещо, което отключи друго голямо нещо. Става въпрос за вечността.

На снимката горе Васко спи. Ходихме в Борисова преди няколко дни.
Разхождах се боса и изведнъж с мен се случи нещо, което досега не можех да облека в думи. Излязох от идеята за живота.

Много, много навътре у мен лежи знаенето, че разполагам с живот, в който трябва да правя неща - да раста, да се уча, да придобивам умения и знания, etc.

А в тук-и-сега живеенето, което ми се случи осъзнато тогава, тази измама изчезна. Когато всичко наистина, ама наистина просто е, влизаш в тази вечност, за която спомена Георги Лозанов.

Излизаш от балончето, че всичко се прави заради нещо. От балончето причина - следствие.
То не е идея, то е адски, адски дълбоко всъщност. Както дишането. А аз даже забравих да дишам, известно време дробовете ми постояха празни. Сетих се за йогата, това е важно упражнение. И е много, много хубаво, благодарих със сърцето си.

Някак всичко, което ми се случва напоследък, се навърза, за да доведе до този момент - до вечността.