софийско море
по-голям размер
Още докато бях в Щатите, с Васока си говорихме да направим едно българско море. Само двамата.
Вече мина адски много време, мина ми ентусиазмът да разказвам.
Но беше хубаво.
Толкова пътешественическо, толкова каквото-стане, толкова тук-и-сега, толкова каквото-си-искам.
Денят, в който тръгнахме, отидохме на гарата и застанахме под таблото в влаковете. Произволно избрахме един. До Пловдив.
Тръгнахме без никакви планове и една-единствена фиксирана дестинация - морето. Което аз настоявах да е Лозенец.
После само на стоп, непознати ни поканиха да спим у тях в Пловдив, в Асеновград спахме на терасата на един хотел, ходихме боси в Лозенец, тичахме по плажа като луди, гледахме три пиеси в един и същи ден в Стара Загора, спахме в църква в Кърджали, ходихме пеша с километри, чакахме часове някой да ни качи.
Прекрасно е да се отдаваш на случващото се, да се съгласяваш и да се оставяш.
истории в картинки
That's my girl :)
Искрящ наниз от мигове. Go for it.
Posted by
Yana |
октомври 04, 2007 8:10 сл.об.
Ей, блогът ти е толкова слънчев, че просто исках да ти го кажа :)) Когато го чета, винаги внася няколко слънчеви минути и в моя ден, независимо от всичко.
Posted by
/ |
октомври 05, 2007 1:58 пр.об.
яна! :-)
вани, много ти благодаря :-)
Posted by
Бистра |
октомври 05, 2007 10:42 пр.об.
божеее, приказка, при-каз-ка!
такова приключенско, аз никога не съм правила, направо извънземно ми се струва. толкова сте свободни, очичките ви, лудост!
благодаря ти за цветовете. това са ъглите, които виждаш само ако си там. гледките за теб са усещания и са част от цялото.
така ми изглежда. поздрави!
Posted by
dro |
октомври 05, 2007 11:19 пр.об.