бавно
април 2007
Събота е, а изглежда като делничен ден.
Много е тихо. Всички са на работа.
Снощи се върнахме от нашия есенен трип без никаква планове и единствена фиксираната точка - морето.
Чета блогове, отговарям на писма, къпя се бавно, чакам баща ми да излезе.
Варя мляко и докато го чакам да се стопли, слагам овесени ядки, орехи, сушени череши и кафява захар в ръчно рисуваната ми японска купичка.
Забелязвам, че всичко свършва и си мисля как след малко ще взема кошницата и ще отида до денонощния. Ще си облека ленена ризка и ще вървя бавно.
Слънчицето грее и излизам на балкона. Сяда ми се на масичката, но има мокро пране. В същата секунда ми хрумва просто да постеля одеялцето си на пода и да ям така.
Чакам овесените ядки да омекнат и си мисля за днешния ден - никъде няма да ходя, ще се излежавам, че си чета, ще рисувам и ще се оставя на идеите, които почукаха на вратата ми снощи във влака Пловдив - София.
