« Home | изведнъж » | софийско море » | la dolce vita » | първи » | обратно в софия: ранна есен » | бавно » | моят морфеус » | цветен и слънчев » | циганско лято » | промени » 

неделя, октомври 07, 2007 

вечност



С Крис направихме една боса разходка в Южния парк онзи ден.
Той разказва тук със снимки, а аз ще го направя с думи.

В началото всяко камъче ми пречеше и се спирах, за да го махна. Грешка. Когато престанах да обръщам внимание на дребните несъвършенства, всичко стана съвършено.
По някое време просто забравих, че цивилизацията е измислила обувките.

Всъщност е съвсем естествено. Да усещаш кога земята е студена и кога - топла.
В такива случаи осъзнавам колко далеч от природата живея.

В Щатите прочетох No one belongs here more than you.
В един от разказите пичът каза, че едва когато успееш да видиш красотата на едно дърво, ще разбереш какво е любовта.

И от някакво време си мисля за тая работа.
Затова ми беше толкова важна и голяма онази вечер, в която някои видяха само думата путка.
Видях дървото, когато Васко си тръгна. Галех кората му и усещах топлината му. Обичах го с цялото си сърце.

Георги Лозанов се появи точно навреме, каза нещо, което отключи друго голямо нещо. Става въпрос за вечността.

На снимката горе Васко спи. Ходихме в Борисова преди няколко дни.
Разхождах се боса и изведнъж с мен се случи нещо, което досега не можех да облека в думи. Излязох от идеята за живота.

Много, много навътре у мен лежи знаенето, че разполагам с живот, в който трябва да правя неща - да раста, да се уча, да придобивам умения и знания, etc.

А в тук-и-сега живеенето, което ми се случи осъзнато тогава, тази измама изчезна. Когато всичко наистина, ама наистина просто е, влизаш в тази вечност, за която спомена Георги Лозанов.

Излизаш от балончето, че всичко се прави заради нещо. От балончето причина - следствие.
То не е идея, то е адски, адски дълбоко всъщност. Както дишането. А аз даже забравих да дишам, известно време дробовете ми постояха празни. Сетих се за йогата, това е важно упражнение. И е много, много хубаво, благодарих със сърцето си.

Някак всичко, което ми се случва напоследък, се навърза, за да доведе до този момент - до вечността.

Бис, искам голямо благодаря да ти кажа! Много голямо и за много неща. Обикновено посяваш семенца у мен, които няколко дни по-късно узряват и едва тогава ги разбирам. И за тези хубави мисли от сега, подозирам, че по-нататък ще ги видя наистина. но някаква лампичка ми светна. мноого хубава лампичка. любов, любов в мен се зароди.

нещо като това ли? голямо и хубаво съвпадение. просто насърчаващо. или де да знам, дори да не играе роля.

знам, че се отбиваш при moonmaid. пък аз тъкмо се бях надъхала, че почвам да разбирам и тези два поста - твоят и нейният - ме изритаха нежно от удобните релси.

Бис, чудесно е, че по някакъв начин съм се оказал заедно с теб в гравитационното поле на прозрението ти, много хубаво си го написала!

Ти си знаеш.
Днес те обичам до пръсване. Тук-сегашно.

не мога да не го отбележа - с Дро по едно и също време сме решили да покажем въодушевлението си от твоите думи (вижте датата и часа). и нещо, което снощи ми хрумна (знам си го отдавна, просто не се беше формулирало в изречение) - Бисолин, ти ми действаш много вдъхновяващо!

усмивки за теб и за Дро (за която често си мисля в последните дни) ;)

Бисолин? Вече и аз ще те наричам така, ако позволиш. Много ме радва!

хахаха, толкова е хубаво всичко! :-)

хехееее, куче-мечо, не бях забелязала, освен че като поствах, изведнъж ти се появи пред мен ;))

абе гледай ти какви работи ставали във вселената ;))

ята от сърчица и към двете ви!

Love the candid shot on this one !

Бистре, толкова хубаво си го казала и преживяла::)))))))))))))))) много усмивки за това!:)))))))))))))))))))))

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.