Disarm you with a smile.

(совата съм аз в случая, щото не мога да ставам рано и тука само ми се карат :-))

Много странни неща тия дни.
Осъзнах, че съм точно това, което е в момента и глупаво да си имам някакви готови формулировки.

Наскоро ми стана много тъжно. Излязох да плувам сама. Километър по-късно знаех, че съм нещастна и че това е - нищо не мога да направя и всъщност няма нужда да правя нищо.

И така, няколко часа по-късно си легнах толкова щастлива и пълна. Много отвисоко видях нещата, малките животи, които живеем. И ми стана смешно. И хубаво.
Колко незначително е всичко.

Това ми харесва всъщност. Отказването от идеите за нещата.
Лесно ми е да го кажа сега. Когато ми е празно, ми е много тъжно и ми се струва, че така ще бъда завинаги. Няколко часа по-късно се смея и си викам колко съм зле.

Отдавна не ми се е случвало нещо голямо.
Да ме завърти така, че да забравя коя съм и да стана нова.

Мисля, че при мен това винаги е свързано с хора. A.k.a Учители. Които не се превръщат в центъра на моя свят, те са самия свят. И ми предават огроомни неща.
Понякога е много лесно, ей така - със смях и бяла светлина, друг път - обратното. То не е обратното всъщност, егото си измисля драми вместо да отвори очи и да благодари.

Ами в момента съм в такова съзнание, че мога само да благодаря за всички прекрасни хора в живота ми. :-)