парченца от мен
жилищна сграда, Форт Лодърдейл, Флорида
Напъвам се да напиша нещо от няколко дни, но не става. Пиша, чета и трия всичко.
Публикувам пасажи от хамериканското ми тефтерче, подарък от Йошка. :-)
Разбъркани са, не търсете никакъв ред.
Правя ужасни снимки, от които се срамувам. Щракам като турист без да уловя нищо. Трябва да вляза в нещата, да ги опозная, преживея и едва тогава ще съм способна да правя снимки. Тук ми се струва, че нещата нямат дълбочина.
Водиха ме в центъра на Форт Лодърдейл, най-хубавото място наоколо според лелята на Милена. Представлява една улица с много магазини и ресторанти. Не е лошо, но чак пък най-хубавото?! Лошото дойде, когато осъзнах колко бутафорно е всичко. Вървиш пеша, но няма накъде да свиеш в пряката. Няма просто.
Италианците ми загубиха куфара. Някак обаче аз не се тревожа, не се ядосвам и не го смятам за несправедливо. Харесва ми това, че съм все по-непривързана към вещите.
Тук попаднах в някакво безвремие. Не нося часовник. Не знам коя дата сме. Нямам пари в брой. Нося чужди дрехи. Чужди обувки. Говоря чужд език (който всъщност въобще не приемам като чужд). Странно е да живея в тиха къща, където на вечеря всички мълчат. И после тихо играят пасианси на компютъра.
Ебаси шибаните консуматори! У американците няма капка самосъзнание. Карат коли с шест цилиндъра, огромни коли, карат ги сами и говорят по телефона. Купуват от всичко сега, веднага. Искам-го-сега.
- Я, мазол! Какъв е тоя мазол? Виж ми палеца!
- Може би си направила твърде много снимки.
Когато Милена и Ръсел говорят по телефона, завършват с "love you/ love you too", използват го вместо "bye, see you".
Усещам, че ми липсва животът навън. Тук се ходи с кола до магазина, до мола, до книжарницата, до ресторанта, до киното. Липсва ми колелото, хората в града, идеята за това, че можеш просто да излезеш и цял ден да се излежаваш бос с парка, да четеш, да слушаш музичка или да пиеш нещо с някого.
Всичко е толкова същото като преди четири години, но усещам как аз съм се променила.
Не мога да се отърва от усещането, че мен всъщност ме няма тук.
бистра... умееш да "поглеждаш" над нещата, да се вмъкваш между редовете. убедена съм, че вече липсваш на София :) Слънце и поздрави от мен... пиши толкова често, колкото можеш :)
Posted by anchett | юли 14, 2007 12:11 сл.об.
представям се чувстваш; и други подобни отзиви за американците съм чувала и затова се учудих, че заминаваше с голямо желание; но все пак си е изживяване. Различно е, хората са с други ценности, ако могат да се нарекат такa, други навици, животът на американците шокира дори и французи и германци. Много хубаво е наистина, че гледаш дълбоко на нещата и че не се очароваш пред магазините, ресторантите... може би след няколко дни там, разликите ще ти правят по-малко впечатление и ще се почувстваш по-спокойна. Почивай си и самата мисъл, че не си там завинаги ти носи свобода. Кураж !
Posted by Анонимен | юли 14, 2007 2:32 сл.об.
Е не е толкова лошо мястото :)
Мисля, че тази сграда от снимката я строиха когато аз бях там :)
http://homily.cult.bg/plasmo/index.php?n=56
Posted by Анонимен | юли 14, 2007 2:52 сл.об.
Е ся :) Не може и вълкът сит и агнето цяло. Да знаеш че от фирмата те подкрепяме морално! Забавлявай се :D
Posted by Unknown | юли 14, 2007 6:08 сл.об.
Последното ти изречение в този пост много ми харесва.
Posted by / | юли 14, 2007 10:37 сл.об.
Аз пък много те обичам ;) и да знаеш, че при мен те има! Ако решиш да се трърсиш, де :) Пазя някаква твоя усмивка в джоба.
Ще ти препратя на мейла какво ми е писал брат ми от студентската бригада. Даже в твоя чест ще го транслирам от маймуница на кирилица ;)
Ама пиши, че като знам колко си далече и ми липсваш само, понеже си далече ;)
Posted by Yana | юли 14, 2007 11:41 сл.об.
хаа, краси, това е супер забавно :-)
скоро ще кача всички снимки от форт лодърдейл, вероятно много неща ще са се променили от твоето ходене насам :-)
към всички останали: много се радвам, че ми пишете, харесва ми да знам, че освен че четете, си мислите някакви работи :-)
осъзнавам, че в този постинг звуча доста отчаяна и отегчена, но това не отговаря съвсем на истината
има и вълнуващи неща - снощи например гледахме хари потър и зрителите пляскаха и викаха "ууу" на по-интересни сцени :-)
(хаха, ето, пак се подигравам, ама американците наистина са много зле, някакви много елементарни хора ми се струват)
Posted by Бистра | юли 15, 2007 12:43 пр.об.
Според мен ти си човек, който носи цветното в себе си, така че няма страшно - покажи им коя си :)
Posted by Анонимен | юли 15, 2007 11:15 пр.об.
а на мен много ми хареса откровението ти за снимането. познато ми е. и се опитвам да го превъзмогна. уча се от Здравко.
Posted by Северина | юли 16, 2007 11:20 сл.об.