учителите
Лежерно начало на деня, после тичам по банки, въртя силно педалите и въпреки това закъснявам за всички срещи. Утре имам много важен и труден изпит (теория на литературата), за който още не съм почнала да уча.
Не че нямах планове да се върна вкъщи по-рано.
Просто когато към 7pm се разделих с Тиодора, реших да звънна на Радо:
- Ей, какво правиш?
- Тъкмо си тръгвам от офиса.
- А какво ще правиш после?
- Как какво, ще се видя с теб!
- Хахаха, пускам се по Цар Асен и след пет минути съм пред офиса ти!
Вървяхме към онази пицария на Борис и Денкоглу, беше най-хубавото време на деня, Радо покара колелото ми, толкова му отиваше, вървях бавно след него, а слънцето ме заслепяваше, мижах и вятърът вееше ризката ми. Не мислех за нищо. Просто вървях.
После много, много забавно. По едно време Радо се облегна назад уморено и изведнъж ми стана толкова морско, очите му светеха все едно цял ден е бил на плажа и няма сили за повече.
- Знаеш ли, че отдавна не сме играли шах?
- А ти знаеш ли, че си го пренесох в новия офис?
И официално обявявам Радо за най-прекрасният учител по шах! Толкова добър и умен! Прави ебаси ходовете с цел да ме научи. И адски се забавлява от това. И е толкова хубав! :-)
Не като предишния ми учител по шах:
- (взима ми царицата) Предавай се.
- Няма.
- (взима ми офицер и топ) Предавай се.
- Няма.
- (взима ми топ и кон) Айде, предавай се, за да ходим да правим секс.
- Хихи, няма!
(той беше най-добрият учител във всичко, всичко, всичко освен в шаха :-))
Но така е и това е добре.
Всички са учители, трябва само да отвориш очи/ сърце.
Но само някои са Учители.
Твоите Учители. :-)
