« Home | месец на две колела » | all is full of love » | уроците » | приказка » | здравей, блогосфера! » | слънчеви дни » | безвремие » | сутрешни сенки » | сутрините » | home, sweet home » 

четвъртък, май 03, 2007 

тялото ми



Е, не, просто няма такива дни! Невъзможно е всичко това да се е случило вчера!
Толкова преживявания в рамките на петнайсетина часа! Някои дори не бяха мои - Севи води Васока за първи път на йога и вечерта разказваха.

Във връзка с това осъзнах нещо.
От известно време забелязвам колко много ме болят раменете след сън и напоследък коленете (усещам го, като слизам по стълбите).
Трябва отново да започна да се грижа за тялото си. Отвътре.

"Ако тялото е храм, може да ти се насъбере твърде много отложена поддръжка. Ако тялото е храм, моето си е направо съборетина. Някакси трябваше да го предвидя."
из "Оцелелият", Чък Поланик


Сетих се за този цитат, макар че аз съвсем не се чувствам така.
Карам колело, от няколко месеца не ползвам асансьори, ям препечени филийки с масло, овесени ядки, ходих на гинеколог, в понеделник ще ходя на зъболекар и много се старая да стоя изправена.
Малки стъпки в правилната посока, но ми се струват недостатъчни. Тялото ми иска още.

Снощи си говорихме за усещането след първия път на йога.
Беше отдавна, преди три години може би, но много добре си го спомням - летях. Бях толкова лека, направо прозрачна, можех да направя всичко. Ако само бях поискала, наистина щях да полетя.

аз редовно играя тенис на корт. и бягам в борисовата по близо час.

второто е много лесно. всеки може да бяга. никак не вярвам на онези, които твърдят 'аз не мога да бягам'. не е нужно да бягаш като маратонец или спринтьор, никой не ти пише оценки.:D

има и нещо друго обаче - аз примерно се срамувам :-)
което е много глупаво, разбира се
срамувам се даже, като тичам за трамвай или автобус :-)

Zdravei Bistre, na kakva yoga hodish?

ами аз не точно ходя
последния път беше преди две години сигурно

напоследък севи ходи много често
при ани павлова, вероятно си я чувала
всеки ден има занимания в различни училища
ако те интересува, мога да ти дам график

аз пък мразя да бягам, направо го ненавиждам:D подозирам, че единственият резултат от тичането са изхабените стави. при мен също и - отегчението до смърт:)същото ми е и с фитнеса.

затова се старая да ходя на танци, всякакви, само салсата не ме кефи. това, че срещам различни хора и най-вече самият танц, ме карат да се чувствам страхотно:))

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.