Disarm you with a smile.

Това каза Страхил, карайки от Щъркелово гнездо към София вечерта на 8 декември в най-голямата мъгла и най-големия студ, зъзнещ бос само по боксерки и тениска с къс ръкав.

Той всъщност отиде, за да лови риба.
Ние с господин Грива поседяхме малко с него на кея, аз светих с големия фенер, но ни стана студено и се върнахме в колата. Господин Грива вече похъркваше, когато изневиделица се появи псуващият Страхил: "Ей, майка му дееба, целият съм мокър, паднах в язовира!"

Смях, смях!
А всъщност вината може би беше моя, защото аз направих магия. :-) (а при мен магиите работят :-))

Всъщност още като се видяхме вечерта, Страхил каза, че цял ден си мисли как му се рибарства. Беше си купил мънички рибки за примамка и на мен ми стана много тъжно.
На снимката горе позира с единствената риба, която хвана (но мисля, че тя справедливо компенсира падането :-)), с ловния билет в ръка и бос и гол, както се вижда. :-)

Ако си мислите обаче че Страхил се отказа, дълбоко грешите! :-)
На другата сутрин ни събуди и настоя пак се се качим до Щъркелово гнездо. :-)

По пътя аз отново станах сляпа. Слънцето светеше и правеше всичко оранжево, усещах завоите толкова добре, чувах всички звуци.
"Хора, мирише на щастие!", изкрещях по едно време. Те дълго се смяха.
Миризмата на въздуха, на колата, на нас тримата, на вафли Боровец. Помирисах щастието. :-)

А, и друго, много важно - осъзнах, че когато не виждам, не мога да искам или очаквам абсолютно нищо. Трябва да се оправям сама. Всяка помощ е добре дошла, но аз нямам право да я очаквам.

По едно време Страхил спря колата, за да си купи червеи за стръв. Аз си помислих, че е отбил на нещо като паркинг и излязох, за да си взема дъвки от раницата, която беше отзад.
"Бистра, ще те сгазят, какво правиш?!", чух господин Грива да крещи отнякъде. "Има коли, как може да излизаш със затворени очи, ей! Ще те отнесе някой!", скара ми се и ме целуна.

После, вече на паркинга на Щъркела, аз се наслаждавах на слънцето, облегната на предния капак на колата. Те двамата оправяха въдиците, кукички, червеи, ала-бала. И после ме изоставиха. Май се ядосаха, че си играя на сляпа и просто ме изоставиха.
Аз си поседях на слънчице повече от половин час по мои изчисления, чаках господин Грива да дойде да ме вземе, но той не дойде. :-(

Отворих очи и седнах на слънчице в ресторанта. Беше ми много хубаво сама. Сприятелих се с едно кученце, научих го да се храни с вилица (то малко се спече в началото, май никой не му беше давал пържени картофи с вилица, но после свикна :-)) и то си полежа при мен.

Друго не ми се разказва, само да спомена, че магията пак проработи и Страхил не хвана абсолютно нищо. :-)

*

О, и специален поздрав за пича, чието име не запомних, от кръчмата до Пирогов. :-)
(намиг! :-))