срещнах едно листо
Днес ми е толкова есенно.
Извадих си кафявата раница, обух оранжевите гуменки, облякох зелен суичър и по пътя за факултета срещнах едно листо.
Седеше си на пейка зад Двореца. Самичко.
Не знам дали някой го беше оствил, или беше паднало само, но аз го харесах и го взех със себе си.
Всъщност не, първо го взех и после го харесах.
Заедно отидохме на любимата ми лекция, където отново беше много интересно. :-)
После отидохме в Докторската и поседнахме на слънце.
Аз си четях разказите на Ъруин Шоу, когато едно бебе дойде.
Не знам на колко беше, малко ми се стори, но вече ходеше само.
Пристъпи несръчно и падна. Нещо в мен се стресна и веднага си помислих, че ще се разплаче и трябва да стана да му помогна (защото майки и баби наоколо нямаше).
Не, просто седях и го гледах.
"Като сам си паднал, сам ще станеш, пич"
То постоя на колене известно време, видя едно клонче, разгледа го и после се напъна и се опита да се изправи. Беше му трудно, видях, но не станах да му помогна.
След още малко време успя.
"Браво, пич", усмихнах се и си тръгнах.
