"каквото си искам"
Напоследък въобще не се застоявам вкъщи, спя у господин Грива, почти всяка вечер ходим на гости на Страхил (трима, винаги трима :-)), вчера беше първият ми работен ден в театъра (Сълза и смях), Севи ми намери тази работа и ще е много забавно да сме двете, снощи само минах през нас да се изкъпя и отидохме на гости на Васко, където пак стояхме до по-късно, отколкото бях планирала.
Дрън-дрън.
Снимката горе е от вчера, не ходих на лекции, а помогнах на господин Грива да изчисти, отидохме да сложим зимните гуми, да си извадя карта за градския транспорт, после малко на пазар, играхме шах, правихме пица, etc.
После аз плаках.
Беше идиотско, но истинско - лежахме, гледахме се в очите без да има нужда да говорим, аз плачех без глас, а той ми бършеше сълзите.
Не изглеждаше да се чувства зле. Каза, че без да иска е разплаквал всички жени в живота си, след което те го напускали.
Той често кара тялото ми да плаче, когато сме заедно. Не мога да разбера защо обаче.
Той не ме обича така, както аз бих искала. Той никога не е обичал.
"Имам чувството, че съм създаден, за да карам ски, да карам сърф, да играя тенис, да карам кола, да бъда върху теб."
Видях го като див кон, който просто иска да се забавлява и изпитва ужас дори от мисълта, че някой ден някой може да го обуздае. Ноздрите му потрепваха.
Казах му го и той се засмя, но сериозно каза: "Грива не е просто фамилно име, това е призвание."
И в същото време това е нещото, което най-много ми харесва у него - вътрешната му свобода. Като оставим настрана факта, че е управител на огранизацията и на практика няма работно време, той винаги прави каквото си иска.
- Ало, какво правиш?
- Каквото си искам.
- Къде ще ходим?
- Където си искаме.
Заговаря непознати, прави всичко, което му хрумне на момента.
И винаги иска да бъде прав. А аз не го слушам, много му противореча, онзи ден го фраснах много силно с количката във Фантастико, въпреки че той ми каза да внимавам (ама аз си играех на "бръъъъм!" и тичах като петгодишна из магазина, не беше нарочно!).
Оказа се, че той много се дразни и в такива моменти страшно ми се подиграва.
А аз се смея. Наистина е смешно! :-) Защото виждам себе си и от двете страни - себе си чрез него и себе си у него.
Не знам що за връзка е това. Далеч не каквато си я представях обаче. :-)
