подарък
Когато ходих на изложбата на илюстрациите на Шипка 6, се влюбих в серията с мравките. За съжаление не пишеше от коя книга са, защото иначе веднага щях да си я купя.
Харесах си и една друга серия от книжката Приказки за Нил, Паган и Бияйна.
Вече две седмици се каня да си я купя и вчера най-после го направих.
И какво да видя? - серията с мравките е оттам! :-)
Боже, толкова много се зарадвах! :-) Нямах търпение да се върна вкъщи и на спокойствие да я разгледам и прочета.
После малко обиколки на Раковска, Римска баня в Сатирата, седим си в един автобус:
(разглеждаме книжката)
- Подари ми я.
- Няма. (Що за наглост?!)
- Подари ми я.
- Ама как ще ти я подарявам?! Току-що си я купих. А ти дори не я помниш.
- Подари ми я, моля те.
- Но ти дори не я искаш!
- Нищо.
И тогава то ме удари! Разбира се, че ще му я подаря! Колко алчна и егоистична трябва да съм, за да се опъвам да подаря една книжка?!
Веднага ми изплува нещо, което прочетох преди много време и което с Тиодора много обичаме: "Ако всеки подари това, което истински обича, на друг, който просто го харесва, светът ще стане по-добър, един свят лишен от чувство за притежание"
Бяла светлина.
Много му благодарих. От сърце.
