Disarm you with a smile.

Това съм аз тази сутрин.
Страхил ме намери в горе-долу същата поза, в която и снощи, но този път вече си бях със своите дрехи.

Не плаках, защото вече бях плакала много пъти заради същото.
Просто ми беше празно.
И въпреки че знаех, че това, което се случва, просто няма как да не се случи, всичко в мен крещеше, че това не е правилното нещо.

И странно как в такива ситуации намирам утешение в най-простите неща - оправяне на легло, миене на чинии, правене на топъл шоколад, изхвърляне на пепелника, etc.

Балконът на Страхил е много мръсен и сега там има боси стъпки (снощи излязох, за да погледна дали колата още е долу (но нея отдавна я нямаше)).
Нечий друг балкон също ще бъде мръсен. Няма вече кой да го чисти.

I left myself open,
For the whole world to see.