« Home | две черти » | ние сме кукли » | god knows how i adore life » | 12 часа » | втора премиера за сезона » | изкуството, което служи » | if you're perfect » | they can only do harm » | интимен постинг » | връзките » 

неделя, май 11, 2008 

but before you come to any conclusions


Асеновград, септември 2007

В последно време не пиша в моето си тефтерче. Няма я вече онази връзка между преживяванията и ума и затова не знам какво точно става с мене. Хубаво е, че със Севи често си пишем и говорим така, че без да искам изваждам себе си. Днес например изрекох - и така видях с ума - темата си в последно време - този естествен отказ да се описвам с това, което другите мислят за мен.

Изкушаващо е да се смятам за прекрасна, когато някой ме вижда такава. За умна. Мъдра. Благословена дори. (извинявай, че така много се смях)

Но не е. Не съм такава. Отказвам да се залъгвам.
Не може в един и същи ден първо да чуя от един колко груба съм станала, а малко по-късно да разбера от друг, че съм най-милото и нежно момиче на света.

Правя и друго - shapeshifting. Влизам в чужди обувки. Не го правя с ума, а с друго. Разбирам.
И това е възможно най-обратното на това да съдиш някого.

Видях, че точно сега някои хора ме съдят, но аз избрах да не ги съдя. За да прекъсна цикъла, нали.
И отново от тази вечер - ние сме такива, защото нашите родители са били неосъзнати. Обаче те не са виновни, защото техните родители са били неосъзнати. И въобще няма друг начин това да престане освен с разбиране.

Което вероятно означава просто приемане.

Може би имаш нужда да бъдеш малко сама; освобождава от всякакви мисли, да преживeeш моменти сама, независимо от другите и извън тяхния поглед :-)

Това са глупости - нарицателните, епитетите, искам да кажа. От гледна точка на обективната реалност (ха-ха), дали някой ще те нарече "мъдра" или "смотана", или "..." няма абсолютно никакво значение. Това е... не знам дали съм ти разказвала за една лекция на Свами Шивамурти Сарасвати в София, която иначе не беше кой знае колко задълбочена, но един образ ми се е запечатал много силно - че енергията сама по себе си е неутрална, нашето възприятие я прави "позитивна" или "негативна". Все едно енергията е прозрачна кристална топка - като я сложиш на червен фон, изглежда червена, на син фон - синя. Та и с епитетите е така. Не си някаква, само защото някой го мисли или казва. Друг е въпросът, струва ми се, че ние имаме нужда да преминем през всичките тези идентификации или поне през някои от тях, истински да ги преживеем в себе си, преди да можем да се дистанцираме от тях. Това ни е работата :) Тоест, не искам да кажа, когато се чувстваме щастливи или пък не, когато имаме усещането, че ни се случва нещо добро или лошо, да си цензурираме възприятието и да си казваме: "Не бива да изпитвам това, то не е истинско." Напротив. Оф, много сложно взе да става. Мисълта ми беше, че нарицателните нямат значение. Огледалото е добро, когато отразява, без да интерпретира. Ама ние, хората, рядко си общуваме така, обикновено имаме мнение... кара ни да се чувстваме значими... Whatever. Обичам те.

а аз днес слушах-четох някакви неща и.. не знам, но ми се струва, че 1-2 парченца може и да ти проговорят - там, където сега си.. ето ги: "you are not ever going to be perfect because you are going to continue to evolve.." и още: "no one needs to justify his/her existence. Your existence is justification enough. Just think and act as if you are saying: Here I am. Worthy me."

това да си нечии обувки и да разбираш ми прилича най-много на съчувствие, а да изпитваме съчувствие, според Далай Лама и будизма, е най-добрия път към щастието... и аз в един ден съм мила и лоша, едни разбират, други разбирам...трети разбирам, но не ми се занимава :), и много много повече не разбирам... и все пак...оф, май трябва да ти напиша писмо...:)
само не се притеснявай излишно! прегръщам те!

ооо,не е хубаво да препращам препратки - при това не знам доколко уместни - но предположих, че това момиче ще те развълнува:

http://e-vestnik.bg/3798

и

http://e-vestnik.bg/3807

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.