« Home | ние сме кукли » | god knows how i adore life » | 12 часа » | втора премиера за сезона » | изкуството, което служи » | if you're perfect » | they can only do harm » | интимен постинг » | връзките » | театрално » 

петък, май 02, 2008 

две черти



Предполагам, че ми се даде една дебела книга със знания. С хиляди неща, които мога да науча. Стига да се отворя, разбира се.
Първо - че няма заричания като аз никога не бих. Толкова предписания имам в главата. Духовните са най-страшни.

Всъщност не искам да бъда толкова смела, че да се оставя тотално на случващото се. Със сигурност мога да го направя. Но това е само единият път.

Яна, от сърце ти благодаря за това, че ме спаси. Над марокански чай, малеби и - какво беше - пикантен нахут... ти беше прекрасна. Без да съдиш и да казваш така, все едно знаеш, кротко ми припомни, че няма правилен и грешен път. Просто има два пътя. Които водят до различни места. И идва момент, когато съзнателно трябва да избиреш единия. Дори да попаднеш в ада, това е окей, защото това е твоят избор.

думите ти могат да бъдат огледало за много хора...

Избра ли? :-*

Хей, прекрасно! Аз всъщност изобщо не те познавам, но съвсем случайно попаданх на твойте мисли губейки си работното време в нета. Тръгвайти от ноември 2006 (май) и стигайки до тук най-накрая си отдъхнах и си казах: Жестокоооо ебаси готиния човек!!!! успех

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.