« Home | say hello » | двери (само ти ще разбереш) » | животът с васок » | -очите ми светят дяволито- » | весела коледа » | бистра от сутрин до вечер » | трохички » | сутрин » | зимни дни » | втори медиен панаир » 

вторник, януари 08, 2008 

a big popularity contest



За една корона ми се смее човек с вече сигурно скъсана от носене шапка.

Дълго време отказвах да мисля за това. Смеех се невярващо, когато научавах, че групи хора говорят за мен, че чертаят бъдещето ми, че се съмняват дали съм истинска.
Но когато в пощата си намирам повече писма от непознати, отколкото от приятели; когато не мога да отида никъде - премиера, парти или работа - без някой да ме изненада с едно здрасти, Бистра; когато имам знанието, че не бива да пиша за някои неща/ хора; когато непознати спират Севи и Васко, за да им кажат аз те знам тебе, е време да го призная пред себе си - аз съм публична личност.

И в един момент това много ми дотежа.
Не искам да оправдавам нечии очаквания; не искам да се държа сковано, защото се старая да бъда нормална; не искам непознати да ми казват здрасти и после да ме слушат как се пазаря със сервитьора да ми направят картофи без месо; не искам да се чудя дали човекът отсреща ми се усмихва, защото съм му симпатична, или зад тази усмивка се крие едно знам-те-аз-коя-си.

И понеже няма нищо случайно и това е факт, искам да се оправя с тази работа. Просто постоянно изскачат знаци, които ме карат да мисля в тази посока (включително днешната лекция на Георги Лозанов).

В събота се видях с Ива, пихме кафе в Olive's и в седем без нещо тя отиде на театър с уговорката да мина да я взема към осем и половина. Остави ме с новия Капитал Light, за чиято нова визия, концепция, etc разбрах и - като стар читател - исках да видя за какво става въпрос.

Предполагам, че за този брой ще се говори, защото темата беше блоговете.
Седях сама, четях и се ядосвах.

Статията Блог дал, блог взел според мен е слаба, но това не е толкова страшно. Ядоса ме подзаглавието - Блогърите на България: между "мило дневниче" и опитите да промениш света. Ядоса ме промотирането на модерните блогове като добрите, все едно това е моделът, който трябва да се следва. Все едно, че изобщо има модел. Ядоса ме лицемерието на тези, които обличат дрехите "антиглобална мода" (чудесен израз, който нямаше как да не открадна). Ядоса ме това, че толкова години вече едни и същи хора пиша за всичко и навсякъде, като междувременно пробутват приятелите си и ги правят популярни.

Не виждам какво му е лошото на това един блог да бъде искрен. Ама истински искрен. Толкова искрен, че да се съмняваш дали това не е някакъв трик.
И как можеш да промениш света, ако не си истински. Ако не си този, който прави нещата, защото вярва в тях.

Блогът като медиа се прецаква в световен мащаб. Намесват се google с рекламките, всъщност навсякъде има твърде много бизнес. Спомням си какво стана, когато dooce сложи банери преди няколко години.
По-лошото е, че самото знаене колко хора те четат (и аз имам google analytics, хаха) променя нещо. Егото започва да те боцка.

И всичко това се превръща в една безсмислена надпревара за максимален брой читатели. Но това са просто блогове, които следиш. Дали заради някой добър линк от време на време, или просто по навик. Вижте блогосферата и ще разберете за какво говоря.

Има един друг начин - когато се събуваш бос, четеш бавно и по няколко пъти. Защото онзи отсреща казва нещо, което си струва да чуеш. Нещо, което те променя всеки ден.

Знаете вероятно колко много обичам Кери Смит. Преди известно време тя написа прекрасен текст, който по определен начин повлия и на това, което пиша в момента.

В Америка е различно, София е твърде малка. (И защо само София? - когато бях в Ню Йорк, се запознах с най-добрия приятел на Радо. Единственият българин, с когото се видях. Два часа преди срещата ни негова приятелка - съвсем, ама съвсем случайно - му беше пуснала линк към блога ми и той вече знаеше коя съм.)

Същия ден, когато взех Ива от театъра, се запознах с един пич, който каза да не крия в ъгъла, защото знае коя съм. Разказа ми нещо, което аз не бих споделила с непознат. И тъкмо когато вече бях влязла в неговия живот, когато ми стана близък, той каза нещо като "нали е сигурно, че това ще си остане между нас?". Това може би щеше да ме обиди или разсмее, ако в този момент не бях осъзнала, че това, което ми се случва, е по-голямо, отколкото някога съм си представяла.

бистра, желязна си!:))мен никой не ме спира, а ако някой непознат ми се ухили, ще реша, че е психичноболен - хаха - така де, далечни са ми тези работи, но мисля, че много сполучливо си го описала това кофти леко параноично усещане:) а за капитал лайт си толкова права, че няма накъде просто, но на това му се казва автореклама, i guess. капитал-блогосфера-дневник и vice versa, майната му. ти, а може би и аз и още разни други хора, не сме за тези класации и нито имаме полза от това, нито ще се промени нещо. и това е хубавото.
тази статия изобщо какво отношение има към теб... аз дори не се чувствам блогър. струва ми се, че и ти:)

"толкова години вече едни и същи хора пиша за всичко и навсякъде, като междувременно пробутват приятелите си и ги правят популярни"

Право в десятката!

Иначе за "модерните блогове" - аз лично не виждам нищо лошо. Нека хората слагат реклами, печелят пари...нека правят и други неща... всеки е свободен нали знаеш:)

Не те познавам лично
Понякога чета блога ти. Не винаги го харесвам. Понякога ми идва в повече. Хубавото (а може би и лошото) е,че пишеш за себе си. Че не заставаш зад някаква поза, не пишеш сложни словоизлияния, само защото "повече хора трябва да кликнат върху твоя блог". Хубаво е да има хора, които пишат заради собствената си вътрешна потребност да го правят, а не защото някой ги чете.
А това с популярността е може би досадно, но и е гъдел за егото;) И да...започваш да се замисляш дали да напишеш някои неща, защото...Поне аз се замислих, когато установих,че колежките ми следят блога ми. Но в крайна сметка - какво от това:)

Ще ти разкажа нещо и аз :)

Първите два дни в Щатите писах доста подробно какво сме правили, как е минал денят, какво ни е впечатлило. Публикувах снимка на всекидневната ни -- в центъра се мъдреше масичка с трите лаптопа върху нея. Няколко часа след това познат на Ники, с когото не се били виждали и чували от години, му се обади по телефона: "Здрасти, как е в Щатите?". Как се присетил за Ники ли? Ами познал лаптопа му на моята снимка.

Стреснах се, разбира се. Знаеш, че не пиша в твоя revealing стил, рядко разказвам за чувствата си, интимните изживявания ги пазя за f2f разговори... И пак, пак се почувствах застрашена някак. Осъзнах, че изключително заблудително съм си мислела, че само хората, които АЗ чета, поглеждат блога ми -- т.е. хората, които АЗ харесвам. А то не е така, разбира се. Да, има статистики, ама са толкова анонимни... и съответно нереални някак. Не успявам да ги овеществя ама хич.

От онзи ден насам не ми се пише на блога. За първи път през всичките тези години ми е толкова трудно -- тръгвам да глаголствам по дадена тема, даже драсвам няколко изречения... и изтривам всичко. Не, че се притеснявам да не съм твърде открита, в никакъв случай. По принцип съм човек, който пази емоциите си от всички, така че това не е проблем. По-скоро има едно такова усещане, че някой може да се заблуди и да реши, че ме е опознал, да каже "Чел съм те, значи знам какво те вълнува, как живееш живота си, какво можеш и какво искаш". А това (освен неправилно) е и дразнещо, нали?

@Антония: Именно това имах предвид и аз - някой си те чете и си казва - ето - всичко знам за този човек, ясен ми е. Това е толкова смешно!

Ама...ама...да му се не види... и Бистра, и Антония чета, при това съвсем разделно, от различен период от време и ги открих съвсем самостоятелно (не по препоръка) и чисто случайно (ако може да има такова понятие). Няма да лъжа, че когато публикуваното ме стрелне право в лицето, главата или сърцето го пращам на хора, които ще го разберат, но НИКОГА не отварям "ежко-бежко" или "дни", защото видиш ли са много читаеми...имате дарбата да карате хората втренчили поглед в монитора да се почувстват единствени приемници и най-искрено се надявам този ваш талант да не се разпилее поради една или друга причина/пречка. Колкото и егоистично да звучи от моя страна - МОЛЯ ВИ!

p.s. съзнателно публикувам под "анонимен", иначе имам коментари и на двата блога

Чукчи читател, чукчи не писател на блогове.

Съгласна съм с теб 100% - статията е просто смешна. От споменатите блогове само 1 става - останалите са развалени. В повечето има толкова много суета , егоизъм и нарцисизъм, че са просто отвратителни. Гадно е да четеш нещо с пълното съзнание, че искат да те зарибят, при това ужасно елементарно. Да не говорим, че всъщност те просто нямат какво да кажат.

И, да, права си, - много се дразня, когато се появяват някакви местни, от наше село, гурута, които ми казват КАК аз трябва да живея и да мисля, кое точно е правилно. Това, което ме дразни още повече е, че оставам с впечатление, че тези хора са глезени младежи, които са получили яка подкрепа от мама и тате, без наистина да проверят ценностната си система - до къде точно ще издържи. И точно те дават акъл.

Разписах се, дано не си отворя блог :)
Тютчев е казал доста точно:
"...безумство учить, глупость судит. Чего жалеть, чего тужить- день пережить и слава богу."

P.S. Няма нищо лошо блога ти да е личен и искрен когато си на 20 :)

Абе за кой говориш в последния абзац?:)

ама вие наистина се взехте много на сериознo;;;;

съжалявам, ако съм внесла негативно настроение, което така малко подхожда на този блог. Изглежда съм по-емоционална отколкото е възпитано. НО наистина ме е яд ужасно, защото се лансират неща, които не са особено стойностни (според мен). Така стойностните постепенно изчезват, за сметка на това, което лесно се продава, а аз не искам да е така.

@rositu : не съм сигурна че разбирам въпроса ти. с удоволствие бих ти отговорила на е-мейл, ако уточниш.

ami kato vi e takav goliam problemat, ne pishete, be momicheta! Zabraviate mai nai-vajnoto pravil na internet- che kogato publikuvate neshto tam, to veche ne e vasha sobstvenost, moje da se vidi ot vseki. Taka, che parvo mislete i posle se tiuhkaite! Ama naistina mai ste se vzeli mnogo na serizono.

Еми...ок, аз при това положение тържествено обещавам повече да не те поздравявам, като те срещна из София ;-)

(за блоговете в Капитал напразно се вживяват хората - избрани са съвсем субективно, но какво лошо има в това, че не разбрах? Редакторите и те са хора...)

на мен ми е интересна коментар-дискусията и бих започнал, включвайки се, с няколко бързи отговора:

- към последния анонимец: тия глупости дето като публикуваш нещо в мрежата и вече не е твое мисля, че доста самокритично (баси шегаджията съм) отпращат към земята на слепите, глухите и немите (явно имат пръсти, че да натискат клавиши). no offence, просто обичам да се заяждам културно. обаче да си изръсиш необразования боклук на чуждо чердже е невъзпитано (laughing).

- към bib: лансират се неща, които не са стойностни, според теб? не посочваш конкретна тема, не указваш определени блогъри мейнстрийм-ъпиниън-лийдъри (пардон), а поставяш твоята "праведност" (в случая естетико-етическо светогледище) срещу тази на други, извеждайки я като по-доброто?! посочи нещо конкретно, постави проблем и тогава мисля, че може да се получи смисъл. но да се правят балончета, защото имаме клавиатура и трябва все за нещо да я ползваме...

- към dear author: популярността, както си чела, а сега и разбираш, има разните си страни :) приемането им е индивидуален процес, с който ще си се справиш.

относно лайта - знаеш много добре, че онлайн общността ражда своите субгрупи. в малка страна като нашата не може да се получи нещо различно от група на блог мейнстриймърите, към която принадлежиш и ти и в която повечето хора се познават. ако те бяха поканили, щеше ли да откажеш да бъдеш профил-ирана? мен ме издразни това, че някои от хората вътре имат връзки с екипа и би следвало (както еленко споменава) да откажат от ... съображения, обаче в крайна сметка положението е такова, каквото е.

това, което ме забавлява е, че в разбунтуването ти се усеща някакво тропане с краче...

прощавай, че ти говоря на ти. не съм от читателите ти и може би трябваше да се обърна културно на вие, но смятам, че мога да си позволя едно такова своеволие, имайки предвид анонимната близост на пишещите и коментиращите.

Бистра, за пореден път предизвика искрена усмивка на лицето ми.
Доста често се чудя как успяваш да улавяш всичко това около теб, у теб...
Защо трябва да се стряскаш от нарастваща популярност? Ти си човекът, който е било писано да бъдеш, каквато сама си се възпитала. Нали това не е стряскащо...
Ти си един от рядко смелите хора, които имам щастието да познавам.
Бъди все такава. Въпреки тези, които "знаят-коя-си", защото те са твърде сигурни в сигурността на знанието си.
Твоя колежка Криси.

a be cut, mnogo na abstractna neshto se pravish, ama si tolkova prosta, che sama ne mojesh da se usetish. otvori vseki edni uchebnik za internet i communicatsia i shte vidsh koe e parvoto pravilo. ili moje bi professorite, koito sa pisali tia uchebnitsi i te si iztarsvat neobrazovaniat bokluk? lele kolko me umni- NOT!haide zaiajdai se na volia, ama ama ne se pravi na kulturna, shtoto niamash dostatachno mozak v glavata si da te kultivira koito i da e. tupa uvtsa!

Ako byah na myastoto na Bistra, shtiah da iztria vsichki komentari :-))

Ами едно закъсняло "здрасти" и от мен.
Чета от скоро, от има няма 1/2 година. Започнах, защото от клик на клик се озовахна твоя сайт. Зачетох се После ми стана интерео. Увлече ме.
Понякога вечер сд тежък ден обичам да идвам тук и да чета, че на някои ден е бив ведър и "изпълнен с култура".
Има дни обаче в които ме е сам от себе и. Сякаш чета що, което не трябва. Всеедно съм те изчкала да излезеш от стаята, за да надикна в дневника ти. И тогава ме е срам. Излизам бързо и оивам там, къдто всички сме равни: Гоогле

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.