Disarm you with a smile.

бистра, желязна си!:))мен никой не ме спира, а ако някой непознат ми се ухили, ще реша, че е психичноболен - хаха - така де, далечни са ми тези работи, но мисля, че много сполучливо си го описала това кофти леко параноично усещане:) а за капитал лайт си толкова права, че няма накъде просто, но на това му се казва автореклама, i guess. капитал-блогосфера-дневник и vice versa, майната му. ти, а може би и аз и още разни други хора, не сме за тези класации и нито имаме полза от това, нито ще се промени нещо. и това е хубавото.
тази статия изобщо какво отношение има към теб... аз дори не се чувствам блогър. струва ми се, че и ти:)

"толкова години вече едни и същи хора пиша за всичко и навсякъде, като междувременно пробутват приятелите си и ги правят популярни"

Право в десятката!

Иначе за "модерните блогове" - аз лично не виждам нищо лошо. Нека хората слагат реклами, печелят пари...нека правят и други неща... всеки е свободен нали знаеш:)

Не те познавам лично
Понякога чета блога ти. Не винаги го харесвам. Понякога ми идва в повече. Хубавото (а може би и лошото) е,че пишеш за себе си. Че не заставаш зад някаква поза, не пишеш сложни словоизлияния, само защото "повече хора трябва да кликнат върху твоя блог". Хубаво е да има хора, които пишат заради собствената си вътрешна потребност да го правят, а не защото някой ги чете.
А това с популярността е може би досадно, но и е гъдел за егото;) И да...започваш да се замисляш дали да напишеш някои неща, защото...Поне аз се замислих, когато установих,че колежките ми следят блога ми. Но в крайна сметка - какво от това:)

Ще ти разкажа нещо и аз :)

Първите два дни в Щатите писах доста подробно какво сме правили, как е минал денят, какво ни е впечатлило. Публикувах снимка на всекидневната ни -- в центъра се мъдреше масичка с трите лаптопа върху нея. Няколко часа след това познат на Ники, с когото не се били виждали и чували от години, му се обади по телефона: "Здрасти, как е в Щатите?". Как се присетил за Ники ли? Ами познал лаптопа му на моята снимка.

Стреснах се, разбира се. Знаеш, че не пиша в твоя revealing стил, рядко разказвам за чувствата си, интимните изживявания ги пазя за f2f разговори... И пак, пак се почувствах застрашена някак. Осъзнах, че изключително заблудително съм си мислела, че само хората, които АЗ чета, поглеждат блога ми -- т.е. хората, които АЗ харесвам. А то не е така, разбира се. Да, има статистики, ама са толкова анонимни... и съответно нереални някак. Не успявам да ги овеществя ама хич.

От онзи ден насам не ми се пише на блога. За първи път през всичките тези години ми е толкова трудно -- тръгвам да глаголствам по дадена тема, даже драсвам няколко изречения... и изтривам всичко. Не, че се притеснявам да не съм твърде открита, в никакъв случай. По принцип съм човек, който пази емоциите си от всички, така че това не е проблем. По-скоро има едно такова усещане, че някой може да се заблуди и да реши, че ме е опознал, да каже "Чел съм те, значи знам какво те вълнува, как живееш живота си, какво можеш и какво искаш". А това (освен неправилно) е и дразнещо, нали?

@Антония: Именно това имах предвид и аз - някой си те чете и си казва - ето - всичко знам за този човек, ясен ми е. Това е толкова смешно!

Ама...ама...да му се не види... и Бистра, и Антония чета, при това съвсем разделно, от различен период от време и ги открих съвсем самостоятелно (не по препоръка) и чисто случайно (ако може да има такова понятие). Няма да лъжа, че когато публикуваното ме стрелне право в лицето, главата или сърцето го пращам на хора, които ще го разберат, но НИКОГА не отварям "ежко-бежко" или "дни", защото видиш ли са много читаеми...имате дарбата да карате хората втренчили поглед в монитора да се почувстват единствени приемници и най-искрено се надявам този ваш талант да не се разпилее поради една или друга причина/пречка. Колкото и егоистично да звучи от моя страна - МОЛЯ ВИ!

p.s. съзнателно публикувам под "анонимен", иначе имам коментари и на двата блога

Чукчи читател, чукчи не писател на блогове.

Съгласна съм с теб 100% - статията е просто смешна. От споменатите блогове само 1 става - останалите са развалени. В повечето има толкова много суета , егоизъм и нарцисизъм, че са просто отвратителни. Гадно е да четеш нещо с пълното съзнание, че искат да те зарибят, при това ужасно елементарно. Да не говорим, че всъщност те просто нямат какво да кажат.

И, да, права си, - много се дразня, когато се появяват някакви местни, от наше село, гурута, които ми казват КАК аз трябва да живея и да мисля, кое точно е правилно. Това, което ме дразни още повече е, че оставам с впечатление, че тези хора са глезени младежи, които са получили яка подкрепа от мама и тате, без наистина да проверят ценностната си система - до къде точно ще издържи. И точно те дават акъл.

Разписах се, дано не си отворя блог :)
Тютчев е казал доста точно:
"...безумство учить, глупость судит. Чего жалеть, чего тужить- день пережить и слава богу."

P.S. Няма нищо лошо блога ти да е личен и искрен когато си на 20 :)

Абе за кой говориш в последния абзац?:)

ама вие наистина се взехте много на сериознo;;;;

съжалявам, ако съм внесла негативно настроение, което така малко подхожда на този блог. Изглежда съм по-емоционална отколкото е възпитано. НО наистина ме е яд ужасно, защото се лансират неща, които не са особено стойностни (според мен). Така стойностните постепенно изчезват, за сметка на това, което лесно се продава, а аз не искам да е така.

@rositu : не съм сигурна че разбирам въпроса ти. с удоволствие бих ти отговорила на е-мейл, ако уточниш.

ami kato vi e takav goliam problemat, ne pishete, be momicheta! Zabraviate mai nai-vajnoto pravil na internet- che kogato publikuvate neshto tam, to veche ne e vasha sobstvenost, moje da se vidi ot vseki. Taka, che parvo mislete i posle se tiuhkaite! Ama naistina mai ste se vzeli mnogo na serizono.

Еми...ок, аз при това положение тържествено обещавам повече да не те поздравявам, като те срещна из София ;-)

(за блоговете в Капитал напразно се вживяват хората - избрани са съвсем субективно, но какво лошо има в това, че не разбрах? Редакторите и те са хора...)

на мен ми е интересна коментар-дискусията и бих започнал, включвайки се, с няколко бързи отговора:

- към последния анонимец: тия глупости дето като публикуваш нещо в мрежата и вече не е твое мисля, че доста самокритично (баси шегаджията съм) отпращат към земята на слепите, глухите и немите (явно имат пръсти, че да натискат клавиши). no offence, просто обичам да се заяждам културно. обаче да си изръсиш необразования боклук на чуждо чердже е невъзпитано (laughing).

- към bib: лансират се неща, които не са стойностни, според теб? не посочваш конкретна тема, не указваш определени блогъри мейнстрийм-ъпиниън-лийдъри (пардон), а поставяш твоята "праведност" (в случая естетико-етическо светогледище) срещу тази на други, извеждайки я като по-доброто?! посочи нещо конкретно, постави проблем и тогава мисля, че може да се получи смисъл. но да се правят балончета, защото имаме клавиатура и трябва все за нещо да я ползваме...

- към dear author: популярността, както си чела, а сега и разбираш, има разните си страни :) приемането им е индивидуален процес, с който ще си се справиш.

относно лайта - знаеш много добре, че онлайн общността ражда своите субгрупи. в малка страна като нашата не може да се получи нещо различно от група на блог мейнстриймърите, към която принадлежиш и ти и в която повечето хора се познават. ако те бяха поканили, щеше ли да откажеш да бъдеш профил-ирана? мен ме издразни това, че някои от хората вътре имат връзки с екипа и би следвало (както еленко споменава) да откажат от ... съображения, обаче в крайна сметка положението е такова, каквото е.

това, което ме забавлява е, че в разбунтуването ти се усеща някакво тропане с краче...

прощавай, че ти говоря на ти. не съм от читателите ти и може би трябваше да се обърна културно на вие, но смятам, че мога да си позволя едно такова своеволие, имайки предвид анонимната близост на пишещите и коментиращите.

Бистра, за пореден път предизвика искрена усмивка на лицето ми.
Доста често се чудя как успяваш да улавяш всичко това около теб, у теб...
Защо трябва да се стряскаш от нарастваща популярност? Ти си човекът, който е било писано да бъдеш, каквато сама си се възпитала. Нали това не е стряскащо...
Ти си един от рядко смелите хора, които имам щастието да познавам.
Бъди все такава. Въпреки тези, които "знаят-коя-си", защото те са твърде сигурни в сигурността на знанието си.
Твоя колежка Криси.

a be cut, mnogo na abstractna neshto se pravish, ama si tolkova prosta, che sama ne mojesh da se usetish. otvori vseki edni uchebnik za internet i communicatsia i shte vidsh koe e parvoto pravilo. ili moje bi professorite, koito sa pisali tia uchebnitsi i te si iztarsvat neobrazovaniat bokluk? lele kolko me umni- NOT!haide zaiajdai se na volia, ama ama ne se pravi na kulturna, shtoto niamash dostatachno mozak v glavata si da te kultivira koito i da e. tupa uvtsa!

Ako byah na myastoto na Bistra, shtiah da iztria vsichki komentari :-))

Ами едно закъсняло "здрасти" и от мен.
Чета от скоро, от има няма 1/2 година. Започнах, защото от клик на клик се озовахна твоя сайт. Зачетох се После ми стана интерео. Увлече ме.
Понякога вечер сд тежък ден обичам да идвам тук и да чета, че на някои ден е бив ведър и "изпълнен с култура".
Има дни обаче в които ме е сам от себе и. Сякаш чета що, което не трябва. Всеедно съм те изчкала да излезеш от стаята, за да надикна в дневника ти. И тогава ме е срам. Излизам бързо и оивам там, къдто всички сме равни: Гоогле