Disarm you with a smile.

Някои дни започват специално.
С естествено събуждане, без да те е яд, че си се успал за толкова-важното-нещо.

Днес със Светли станахме към 12. Беше толкова мила семейна сутрин. Аз ям грейпфрут права до мивката, той седи на масата, дори няма нужда си прави кафе. Сънени сме и сме боси. Обсъждаме коледните подаръци. Къпем се един след друг и той ме кара до факултета.

Влязох в поредния ден от медийния панаир, седнах тихо на стол до стената и само няколко минути след мен влезе и Елица. Махнах й радостно да дойде при мен и някак видях прекрасния ден, който ще имаме заедно.

Послушахме малко от семинара и на почивката предложих да отскочим до галерията за чуждестранно изкуство. Вчера не успях да видя изложбата за Америка през 60те, а мислех, че събота е последният ден.
(Преди минути обаче видях, че я удължават до средата на януари, препоръчвам!)

Беше тясно и имаше много хора, все млади и модерни. Аз също разгледах, но не се бутах много - долу се продаваха албуми с всички снимки плюс текстовете към тях. Чудесно издание, много се зарадвах, че са го направили. Редно е да има, винаги е редно да има.

Вместо това наблегнах на другата изложба горе - някакви архитектурни проекти с макети с мънички човечета и всичко останало.
В началото разгледах небрежно - прииска ми се някой архитект да ме разведе и да ми разкаже. После прочетох името Норман Фостър, което за голямо съжаление, и мое, и твое, не ми говореше нищо. Чак когато видях, че пичът вчера е бил в УАСГ, се засмях и преживях едно голямо аха! - как се връзват нещата, не е истина просто.
Стана ми мило и вече заразглеждах с много по-голям ентусиазъм - снимките, скиците, макетите и адски се забавлявах. :-)

После с Елица се върнахме във факултета, за да свършим една тайна работа. (Хихихи, аз отново се вихря. :-)) Нямаше вече време да влизаме в медийния панаир, затова я заведох в индийския на 11 август, където ядохме, пихме и се веселихме.

Изпратих я до Руската църква, където тя имаше среща с брат си, а аз пресякох неправилно и влязох в Онда.

Ах, толкова са хубави тия дни, че днес бях с къси ръкави под якето. :-)
Уж зимни, а топли отвътре. Тихи, спокойни и бавни.

Вчера, след като се видях с Тиодора, отидох в Дънкин Донътс, поседях си, почетох за Ван Гог и истински се наслаждавах на това да бъда сама.
После направих едно вечерно кино. Гледах Легенда за пианиста и тотално влязох във филма. Бях се завила с якето си и ме нямаше. Прекрасно, прекрасно. :-)

Излязох и ми беше тихо. Изядох една мандарина и видях, че имам няколко пропуснати обаждания, но не ми се говореше. Обикновено след кино не ми се говори.
След малко чантата ми отново завибрира, реших да вдигна все пак.
Няколко обаждания по-късно успях да случа една среща, която замислям отдавна. И беше добре, много добре даже. :-)