« Home | 450 мл любов » | избирам все същото » | избирам » | a big popularity contest » | say hello » | двери (само ти ще разбереш) » | животът с васок » | -очите ми светят дяволито- » | весела коледа » | бистра от сутрин до вечер » 

петък, януари 18, 2008 

905 и 907


още снимки

Последните два дни бях любезно поканена да гледам защитата на проектите на студентите. Прекарах си чудесно, макар че беше доста уморително. Трудно ми е да задържа вниманието си толкова дълго, дори когато има какво да се види.

Както и да е, вчера отидох по-късно. Още когато влязох, си харесах една мацка. Беше облечена странно. Сякаш дрехите й казваха "аз си имам свой свят и нямам нужда от вашия". Когато излезе да си представя проекта, разбрах, че е французойка. Опитах да я снимам, но тя е от хората, които са по-бързи от апарата. Очи, които светят, не са дават лесно. Затова и дори не се опитвам да снимам най-прекрасните хора.

Мацката седна до мен. Разменихме няколко думи, почерпих я с шоколад и след малко тя се върна с мъничко листче, навито като свитък - номер, имейл, скайп и две крави, които играят шах. Засмях се - предлагаше ми да станем приятелки. :-)

Стана време асистентите да пишат оценки, затова помолиха всички да излязат от стаята. С Мари отидохме в друга стая и отворихме големия прозорец.
Йее, толкова беше хубава! Толкова бързо се сближихме, поканих я на театър (какъв късмет, че точно снощи даваха единствената пиеса без думи!) и се уговорихме после да идем някъде.

Дойде малко след 7pm запъхтяна. Отишли с другите франсета в някакъв ресторант. Четири чаши вино и няколко ракии по-късно, тя се сетила, че имаме уговорка и бързо дотичала. Беше толкова сладка и леко неориентирана. Много се смях, когато после ми каза, че заспала на пиесата.
(Който е гледал Ритъм или 360, ще разбере защо се учудвам :-))

Заведох я в Toba&Co. Беше толкова лудо. Плезех се и се докосвах с една непозната сладурана, говорехме за толкова забавни неща - на кой какво му се случва и бяхме толкова, толкова близки.
На места не се разбираме и се налага да повтаряме или търсим синоними (защото аз говоря твърде бързо, а тя твърде... по френски :-)), но общуването ни директно мина отвъд езика.

Каза, че тя също си ме харесала със самото ми влизане. Била съм непринудена, съблякла съм се и съм седнала върху чина най-отпред. Извадила съм апарат, бутилчица на цветенца и очила, за да виждам чертежите. Харесало й колко широко се усмихвам. А когато видяла шоколада, вече била моя. :-)

Харесва ми, когато нещата се случват, защото очите на хората са отворени. И когато един иска пица, а друг - не и нещата се случват.
Всъщност те винаги се случват с цялата простота на тази думичка. Опитвам се да сведа очакванията и - съответно - съпротивлението до минимум.

Амаа... (размахвам пръст) трябва да се караме, когато първо ни носят десерта!
Но не на всяка цена, защото може да развалим нечие хубаво преживяване.
Любовта е ключът, това е.

Супер сладко и истинско.Харизматично.

aх, ти :)

ее, не! какво ти случване, това е танц направо!
много ми хареса, ама много! има ни всичките, едновременно и се сблъскваме, чудесно е.

току-що забелязах, че когато коментирам тук, неизменно включвам по едно "направо" хи-хи ;) какво пък е това :Р

Малко неориентиран коментар, който няма много общо с поста ти, но понеже около теб винаги се намират красиви неща и се чудех дали случайно имаш представа къде продават сребърни крила като на ангел и евентуално на по-разумна цена? Забравих да отбележа,че не се познаваме,което май не е от голяма важност.

Бисе, съвсем офф-топик, ама мисля, че това ще ти хареса. Има разни красотийки:
http://www.decocentric.com/

ох, за крилете не знам, не съм виждала да се продават

а decocentric го знам и го посещавам често :-)
за артиошок ще пиша и аз скоро :-)

Тези, простичките неща, които се случват ей така,като описаното в този пост, са ми любими.


Случайно ти открих блога, обаче беше любов от пръв поглед (или в случая пост :p).
Добавям те в списъка си с блогове, нали може. Да си ми под ръка, вече съм редовна читателка. :)

Без да съм французойка, аз също обичам да си хапвам десерта преди останалото ядене и също заспах на "360":)
Харесва ми директността и скоростта на случката. А също и това, че не бих искала да си я довършвам. Предпочитам отворения финал. Харесва ми тленността на това преживяване.
Малко хаотично те опознавам, прескачам от пост на пост...

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.