а аз преливах от любов

декември, 2006

Ааа, иде ми да пищя от радост! :-)

Окей, започвам с това, че вчерашния ден не беше толкова съвършен, колкото изглежда. :-)
Вечерта се прибрах вкъщи за половин час и мама много, много ми се скара. Тя работи в Argus, където всичко е много специално. Та вчера вечерта им пуснали имейл за тиймбилдинга събота и неделя. Ще ходят на Боровец и искат от всеки да си вземе грейка, яке, ръкавици, etc, защото същината ще се проведе навън.

Мама няма такива неща, затова иска моите.
Нямам нищо против да й ги дам, обаче те не са у мен, а у господин Грива.

(Ако ме четете от достатъчно дълго, знаете кой е господин Грива.)

Ах, колко много се скарахме с мама. А аз така, така не исках да се обаждам.
С него се скарахме ужасно последния път, след това той ме търси, но аз не се обадих. Въобще - нямах никакво, ама никакво желание да го виждам.

Днес обаче се събудих много весела. Измих си зъбите и седнах по турски на леглото.

Хаха, разговорът с него беше толкова хуубав! Все едно ме беше чакал да се обадя. Уговорихме се да мина през тях.

Когато пръстът ми беше на звънеца му, го чух да се кара с някого по телефона. Ама много, много да се кара. Отвори ядосано и каза "влизай".

И туук, тук се случи моята любов.
Ах, колко го бях забравила! Ама той е толкова прекрасен!

Хахаа, съвсем наскоро се е върнал от Виена. И ми я донесе цялата! Преживя отново всичко и ми го предаде! :-)
Ах, колко ми беше близък. В този час ли, повече ли - не знам, не беше обикновено време - бяхме едно. Виждах лошите неща у него, които преди ме дразнеха, по съвсем нов начин.
С любов.

Той е пътешественик и с това ми е много близък.
Буквално се замайвах от думите му, потъвах в очите му и много крещях от щастие.

За да ми опише катедралата, в която се разплакал (толкова силна енергия имало вътре), я сравнява с Нотр Дам - по-голяма била и съвсем нетуристическа.
За да ми разкаже за някакъв дворец, споменава други дворци.
За да ми разкаже за някакъв парк, пита била ли съм еди-къде-си.
"Не съм", казвам и вдигам рамене. И двамата се смеем, смеем.

Не познавам друг възрастен човек (хахахаха, но той всъщност никак не е възрастеен! :-)), който да похарчи всичките си спестявания просто защото иска да си прекара супер.

Обадихме се на Страхил (плюс него често ставахме трима) и си направихме среща пред театъра след работа.

Пиесата свърши, излязох и господин Грива ме чакаше. Приказваше си с мацките отвън. Спираше непознати, за да им раздава книжки за ЕС.
И отново го видях - беше най-хубавият. :-)

Страхил не дойде и така и не вдигна.
За което искрено се зарадвах малко по-късно.

Седнахме двамата сред картините на Климт в Дон Домат и вече тотално се изгубих(ме).
Аахаха, какви дечурлига бяхме - с дяволит пламък в очите и смях, който е вътре.

"Бистра, ти ме напуши с радост", каза, когато излязохме.