знак в края на деня
Въздъх, колко ужасно е да видиш човек, когото толкова много обичаш, толкова празен. И да познаеш себе си и да знаеш какво е, много добре да знаеш, но пак да се блъскаш в стените и да не знаеш какво да кажеш, какво да направиш, как да го докоснеш.
И най-глупавото, разбира се, накрая да се ядосаш и да се скарате.
Ау, колко съм лошаа!
Много ми стана мъчно.
Да поиска любов от някого, но изведнъж да осъзнае колко абсурдно е и да каже "Не, аз си тръгвам", но да чуе "Остани" и да се облегне назад, добре, още малко.
И отново нищо, приемане на лошо предложение.
Добре, че размисли.
Такива дупки никой друг не може да ги запълни.
И днес цял ден карам като луда и го търся из Борисова. После се отказвам и отивам в Южния парк. Сядам на пейка и съм толкова уморена, че ме няма. Единствено комарите ме връщат в тялото.
Получих знак, хъхъ, телефонът ми и картата явно вече не са приятели. Лишена съм от правото да се обаждам, да преча, да искам, да уговарям, да моля, да питам и да казвам.
Което ми се струва доста добре. :-)
И най-глупавото, разбира се, накрая да се ядосаш и да се скарате.
Ау, колко съм лошаа!
Много ми стана мъчно.
Да поиска любов от някого, но изведнъж да осъзнае колко абсурдно е и да каже "Не, аз си тръгвам", но да чуе "Остани" и да се облегне назад, добре, още малко.
И отново нищо, приемане на лошо предложение.
Добре, че размисли.
Такива дупки никой друг не може да ги запълни.
И днес цял ден карам като луда и го търся из Борисова. После се отказвам и отивам в Южния парк. Сядам на пейка и съм толкова уморена, че ме няма. Единствено комарите ме връщат в тялото.
Получих знак, хъхъ, телефонът ми и картата явно вече не са приятели. Лишена съм от правото да се обаждам, да преча, да искам, да уговарям, да моля, да питам и да казвам.
Което ми се струва доста добре. :-)
