Disarm you with a smile.

Ау, полетът Маями - Милано беше нещо лудо!
Толкова големи неща имаше. До такива обикновено стигам с други методи, хъхъхъ.
Не се сдържах обаче, извадих тефтерчето и писах в тъмното. :-)


Съзнавам, че живея във високо и в ниско съзнание. В момента съм във високо и май разбирам всичко.
Това ли е? На това ли ме научи господин Грива? С него винаги съм била в едно от двете, никога сиво безразличие.
Виждам ги нещата като ин-ян, което означава, че нито едно от двете не е нито добро, нито лошо. Трябва да ги живея, както ми се случват.
И всичко е съвършено през цялото време. Abre los ojos.

Първата прегръдка с пуерториканеца отключи обонянието ми. Зад всичко това се крие един нов свят. Аз наистина нямам нужда от очи, използвам зрението си само за забавление. Споделих с архитекта и той много ми се зарадва - каза, че 90% от матрицата е зрителна и че символът на контрола е пирамидата с око.
Живея други животи, много, много животи.
(следва схема)

А когато обонянието ми се отключи, това се пренесе и в съня.
Малко след това сънувах прегръдка с архитекта и среща с един пич в един парк.
Каква е връзката будност - сън?

Въздъх, въздъх, колко съм високо в момента.
Хахаха, буквално също - возя се на самолет. :-)

Когато говорих с пуерториканеца първия път, когато толкова много, много се срамувах да му се обадя, аз влязох в балонче с него. Срещнах го още преди да го срещна.
И винаги, когато сме говорили по телефона, се е отварял един друг свят. Call summary обикновено е било едноцифрено число, но времето е много, много повече.

Когато го срещнах за първи път на летището, бях много отворена към него. Шегувах се и даже помня, че му се оплезих. Хахаха, тъпо е да се плезиш на човека, от когото зависи дали ще те пусне в страната. Някак несериозно.

Хрумна ми, че любовта и приятелството са само приятен лесен начин, по който да се предават магии и уроци. Има кратки и дълги приятелства, но всички идват от едно и също място.

Преди няколко дни внезапно си припомних, че факт не е равно на истина.

С пуерториканеца очевидно също се знаем от преди. Нямам друго обяснение как така близостта се появи още в първия половин час, в първата минута реално.
На втората ни среща той каза, че вече се учи от мене. Хахаха! :-)
Ау, колко голямо е всичко!

Бързо ли минаха два месеца? От позицията на ниското ми съзнание днес - да, от позицията на високото сега - не.
Времето не съществува.
Значи наистина няма от какво да се тревожа, аз никога няма да порасна и няма един ден да се огледам и да въздъхна, както обичат да правят възрастните - "ех, лети времето, лети..."

Трябва много, много да се грижа за тялото си и да го храня добре!

Ау, толкова е хубаво да си вегетарианец! В самолета получаваш специално внимание, красив италианец с нежни ръце и дълги мигли идва с табличката първо при теб и се усмихва. Освен това докато другите закусват сандвичи и кексове, ти получаваш плодове, кисело млекце и прясно изцеден сок от портокал. :-)
(Храната в тоя полет определно ставаше за ядене!)

Отидох да пишкам и, вървейки към тоалетната, гледах спящите хора и влязох в един сън. Наистина влязох!
В тоалетната се погледнах - толкова бях красива, очите ми блестяха, а кожата светеше. Видях сиянието отвътре.