моят морфеус

Тинтин-тинтин.
Въртя като луда към Южния и пак закъснявам. Опитвам се да карам с едната ръка, а с другата да си намеря телефона, обаче не се получава. Не искам да сгазя някого. Нито да бъда сгазена.

bis, ukysnqwash, пишеше. Прочетох го, докато ми купуваше вода. Гледах въртележката и си мислех колко голяма ми се струваше, когато бях малка.
"Когато я сложиха, аз вече бях голям, хахаха".

Показа ми най-хубава полянка. Обясни ми защо и видях хубавото.
Носех одеялцело, но тревата беше мокра. Сега си мисля, че дори дупето ми да се беше намокрило, едва ли щях да забележа.

Като един истински Морфеус, първо попита дали искам да знам, защото ако узная, това ще ми промени живота. Синьото или червеното хапче?
Смея се, а той казва, че не е смешно. Казва го така, че си давам сметка, че наистина не е.
И хиляди, хиляди знаци. Днес наистина бяхме във филм.

Вървим към църквата, не бях ходила на църква от години и имам ясното съзнание, че не искам да го правя. Обаче му се доверих, ей така - напълно, напълно му се доверих. Като в един сън.
И вървим натам и от една кола се показва Велян. Този човек много често ми се появява в живота в последната седмица. Сваля стъклото, има време само за едно изречение. Не казва "Здравейте, хора, кво става?"
Казва: "Бате, рептилите са в Будапеща, виж снимките."
И това беше, колата тръгна.

А ние точно за това говорихме, някакво абсурдно беше.
Като в най-тъпия американски филм.

И колко знаци още. Нереално. И в църквата даже.
Не мога да повярвам - дали всичко това си е тук през цялото време?

Ама някак не се страхувам.
Страхът е средство за контрол, научих днес.
А Йода казва, че страхът се превръща в омраза.

"Няма нищо случайно и това е факт", каза.
Не слушам разговора, това изречение се върти в главата ми. Когато затваря, го казва втори път.

Няма нищо случайно и това е факт.