промени

Предната вечер почти не спах. Никак не ми се ставаше рано, но знаех, че Крис ще ме чака в 10 на Хладилника.
Толкова се радвам, че пренебрегнах желанието за сън и се оставих да бъда заведена на това прекрасно, прекрасно място!

Вижте снимките и се потопете в цветовете! Всичко беше такова, че можеш да го докосваш само с върховете на пръстите си.
Беше чудесно, той е толкова умен, ходихме боси и спахме на слънчице.

Прекрасни са ми тия дни, сливат се в една безкрайна вечност.

Вчера имаше също бири на рождения ден на Веска в малкото таванче и смях, смях със Севи на втория етаж под единствения прозорец. И после всичко продължи още по-хубаво на едно друго място и просто не мога, не мога да повярвам, че със Севи се познаваме.
И колко прекрасни са белите хора като цяло, толкова хуубаво и забавно. Искрен смях и благодарност, че се случва така. :-)

Големи планове имаше за днес - йога сутринта, после исках да водя Севи и Руми на същото място, където ме води вчера Крис, а после да помагаме за чистенето.
Всичко започна с греда обаче - не чух уредбата и се успах. Пуснах есемес на Севи да ме чакат, че ще ги взема след йогата. Въртях като луда и минавах на червено, обаче, като стигнах пред училището, тях ги нямаше. Обикалях из Иван Вазов да търся къде се продават фонокарти, накрая намерих в една аптека, телефонът на Севи беше изключен, а Руми си беше вкъщи, станало й лошо и никъде не ходила.

И изведнъж се озовах на 5 минути от Южния парк с одеялце в чантата и с нищо за вършене в този прекрасен слънчев неделен следобед.

Легнах си на една полянка, гледах как две дечица играят на мач с татковците, по-малкото пищеше от радост, двама пичове пушеха коз на една пейка и така се смееха, смях се и аз (щото подслушвах :-)).
Спах безброй много пъти и в просъница усещах как ме лазят буболечките. Беше толкова естествено да спиш на слънчице. А аз обикновено не мога да се отпусна в чужди легла - даже у Васко. Но навън наистина е друго. Въздъх. :-)

Всъщност работата е там, че нямам телефон. И това, осъзнавам, е просто прекрасно. Ето, имахме гениално замислен план за деня, но всичко се провали от самото начало. Не самата дума провал е глупава. Всичко се промени от самото начало.

Много хубав ден беше, носех момичешка блузка на черешки, карах най-прекрасното колело на света, пих най-вкусната бира в Жадната ламя и всичко беше тихо.
Гледах сенките.