Disarm you with a smile.

както обикновено - още снимки има във фликър

Вчера ходихме в Кий Уест, последния остров от Флорида Кийс.
Никога не съм си падала по ранните ставания и ранните тръгвания, но този път като че ли нямах нищо против. Въпреки че като километри не е много, пътят от Холивуд излиза 3-4 часа, защото се кара по шосета с по една лента, свързващи островите. Но пък е много красиво, от двете страни само океан. Возиш се и слушаш музичка на плейъра. (И подремваш, ако имаш късмет да седиш отзад :-))

Кий Уест е второто ми любимо засега място в Щатите след Ню Йорк. Ако някога имате път в тая част на света, от сърце ви го препоръчвам. :-)

Толкова е прекрасно! Толкова цветно и уютно! Вървиш и се чувстваш като в приказка и това прави всичко много забавно.
Всички карат колела, моторчета и едни много готини колички, които се взимат под наем, хвърчат бусчета и влакчета, въобще трябва много да се внимава по улиците. :-)

Въпреки че е почти изцяло туристически, островът си има много хубав специфичен чар, сякаш си гост, добре дошъл, но виждаш, че всичко в Кий Уест е истинско. Виждаш местните чичковци, които спокойно пийват биричка, виждаш изтърканите плочки, виждаш странните боклуци, които хората изхвърлят.

Казвам всичко това, защото по другите американски туристически места, където съм ходила, се усеща тоя туристически фалш, който ми е толкова неприятен.
По улиците на Кий Уест не се разхождат дебели семейства с бели тениски, на които пише Флорида. Е, вероятно е имало, но не съм ги забелязала. Хората бяха прекрасни. :-)

Освен като най-близкият остров до Куба, Кий Уест е известен с това, че Хемингуей е живял там между 1927 и 1940 и после между 1951 и 1961.
Въпреки че вече съм прочела всичко негово, издадено на български, и това е тъжно, защото сега вече мога само да препрочитам (а това е нещо, което никак не обичам да правя), все още на въпроса кои са любимите ми писатели, винаги включвам и Хемингуей. Наистина много го обичам.
Разбирате колко се радвах, че ще видя къщата му. :-)

А тя наистина е страхотна! :-)
Не прилича на музей. Разглеждайки, имаш чувството, че той просто е излязъл за малко и ей сега ще се върне.
Гидът беше много забавен пич, подозирам, че беше актьор, защото разказваше толкова интересно и живо. Абсолютно приковаваше вниманието на всички. :-)
Котките са ясни, Хемингуей ги е обожавал, къщата е пълна с тях. Спят по най-неверотни места и никак не се смущават от туристи, освен това са много дружелюбни и идват да се галят. Щом дори аз си поиграх с една!

Иначе ето ги моите спътници. :-)
Денят беше прекрасен, разхождахме се, ходихме на два плажа, следобеда плувахме навътре до едни скали, аз си носех маската и шнорхела (най-после влязоха в употреба! :-)) и гледах рибките. :-)

Вечеряхме в известния Sloppy Joe's Bar, Джо е бил близък приятел на Хемингуей и магазинът в бара се възползва от това, хихи. Мен също изкушиха. :-)
Иначе мястото е супер, някак се връщаш 50 години назад. :-) Имаше жива музика, много беше забавно. :-)
По целия таван има окачени знамена от различни държави, има даже албанското, намиг. :-)

Ако отидете там преди мене (защото се надявам да ида пак :-)), непременно занесете българското. :-)