« Home | почакай » | Летен фестивал в Мориками » | накратко » | момичешко » | совите са това, което са » | на косъм » | feed animals in the zoo » | празни приказки за Маями » | in the city of blinding lights » | набързо » 

четвъртък, август 16, 2007 

точно така, почакай



Облякох банския, напълних торбичката от Метрополитън с всичко необходимо и се запътих към басейна.
Небето беше толкова синьо! Сърцето ми се усмихна, толкова бях щастлива. :-)

"Аха, значи е вярно", написах малко по-късно, излежавайки се на един шезлонг, "щастието е, когато не мислиш и не чакаш нещо, а просто отвориш сърцето си и оставиш нещата да се случат както и когато те решат."

Няколко часа по-късно пуерториканецът се обади.
Преживях един от най-хубавите разговори през живота си.

много добре казано... възхищавам ти се колко хубаво успяваш да създадеш една спокойна душевна атмосфера и да преодоляваш мрачните чувства. Споделяйки с нас всичко това, ни помагаш много, наистина. Лично аз се чувствам по-лека, с крилца, ей сега ще литна, след като прочетох днешните ти мисли.

ау, мария! боже, колко ме зарадва :-)

колко е синичко и как следобедно е напекло слънцето земята под шезлонга .. предразполагащо за отваряне към щастието ;)

доволна съм, че потвърди моето подозрение за щастието - то е намиране без търсене; попадане ;) като листенце на вятъра ;)

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.